Беше време, когато нямаше ни интернет, ни дискотеки, ни някакви по-особени забавления.. Това, което се случи, беше в едно забутано село преди мнооого години. Ще ви го разкажа тъй, както на мен ми го разказа бай Иван, дядото на Ставри - внук му, който го разказал на буля Евдокия, а тя на вуйната на жената на дядо Иван. А жена му... то се знае. На всички. За Момчил става въпрос. Единствен син бил. Гледали го като писано яйце. Все у момите се въртял, но мома трудно прихващал. Инак, работливо било момчето, харно. Веселяк бил, пълнил душите на всички по седенки и беритби. С жените само не му идело отръки. Не можел ги разбра и туй то. Уж правел всичко каквото трябва, ама... ей тъй на, на кутсуз му идело винаги. И с тази нещо не му провървя.
С Маргарита де, дружбата им беше няколко месеца вече. Хората в селото се подсмихваха, амен - амен да ги оженят вече, когато тя го поля със студена вода, скри се у тях си и дума никому не обели. Поболя се този ми ти Момчил. Помръкна сякаш. Усмивката му изч ...