Дама
Никулден е. Годината – 1987. Работя в кафе-сладкарницата на бензиностанция "Дъбника." Освен гореспоменатия обект там има сервиз за поправка на коли, канал за смяна на маслото и магазин за авточасти. Именници – дал Господ. Спретваме си в кафето щур купон. Видео, танци, песни... Аз, разбира се съм наконтена – сива, дълга до земята пола, копринена блуза в цвят бордо, с джувка... Дама отвсякъде. Към 6:30 сутринта колегите се разотиват. Аз, обаче в 9 трябва да отворя кафето. Измивам купищата чинии и чаши, почиствам и помъкнала преко сили огромен чувал с боклук, се отправям към варелите. Изведнъж чувам, че зад гърба ми бавно върви кола, спирам, обръщам се – син, очукан "Москвич" осмица. Прозорецът му се отваря със скърцане и се подава ухилен чичка:
"— Другаркеее, ша ма прощаваш, ама... Види ти са г..о."
Че съм си защипала полата, при последното посещение в тоалетната – ясно, ама как не се отвори земята да ме погълне – не. Дамата в мен умря... от срам. :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
