ДАНТЕЛАТА НА ДЯВОЛА
– Цвето, Цвето, тук ли си?
Накъсаният мъжки шепот разсече тишината на две. Половината, куцайки, се скри в отминалия ден. Другата половина, осакатена, рухна върху селото, затискайки го с предчувствието за идващо зло.
Една топла женска ръка затисна мъжките устни и ласката прокара огнения си меч през тялото му. Земята се разтърси и мъжът усети как колената му омекнаха. Отговорът беше толкова сладък, че на сърцето му премаля.
Жената прокара пръсти през лицето на мъжа, напипа ръката му и го поведе след себе си. Тя знаеше къде стъпва и нито едно клонче не пукна под краката ѝ. А може би бе толкова лека – като пухче, което се носи от полъха на вятъра... Притихнал, мъжът вървеше по стъпките ѝ с усещането за топлата ѝ ръка. Усети отварянето на вратата чак когато се препъна в прага. Охна изненадан и тих женски смях погъделичка ухото му, а топла миризма на животни – носа му.
Жената обгърна врата му с ръце и устните ѝ, топли и влажни, се прилепиха към неговите. Зави му се свят и ...