Дечицата на мама
Две дечица имам, момченца, да са ми живи и здрави, но що нерви са ми скъсали, мани. Уж са от един баща и една майка, нищо общо. Когато ходех на родителска среща на големия, учителите само го хвалеха. Да ти е кеф, че си му майка. Класната все повтаряше: „Ако всички деца са като Вашия син, в училищата нямаше да има проблеми!"
На една среща учителката по музика се оплаква, че почти целият клас, с малки изключения, има двойки. Ставам аз и я моля да ни каже на какво да наблегнем, за да си поправят децата оценките. Да не бъде толкова строга, защото са спортисти и понякога от тренировки направо отиват на училище. Тя ме попита:
Голяма грешка направих, че отидох неподготвена на такава среща на малкия син. Аз съм свикнала да ми говорят само хубави неща и да се гордея, демек каква готина родителка съм. Защо не пратих съпружеското тяло, просто се чудя. Късметлия си е той, случи на жена. Тя ходи на децата му по родителските срещи.
Минават учителите и питат: „Вие на кого сте майка?" И аз усмихната казвам; „На Сашко!"
Щях да получа удар, но се стегнах, само защото ми се искаше преди това да му извия врата. Следващият учител ме пита за името на детето и аз тихичко отговарям през зъбки, надявайки се да ми отговорят тихо, но не.
Аз си свикнах и ми беше все едно. Значи имало по-зле и от моя Сашко, слава на Бога. Само това го спаси да не го утепам.
То на тоя Сашко му тръгна от детската ясла. Отивам да си го взема след работа, него го няма. Как го няма?
Е, нема що. Разглезиха ми детето.
Той беше сладко бебче. Не, че другите деца не са сладки, но той беше отвратително сладък.
Отиде на детска градина. Учителката се влюби в него и ме моли да го вземе да спи у тях.
В първи клас учителката ми казва:
- Много говори в час.
- Ами, карайте му се!
- Не мога. Аз тръгна към него да му направя забележка и той като ми се усмихне с тази чаровна усмивка и аз забравям за какво съм тръгнала.
- И у нас е така, аз разчитах на Вас. Изпускаме детето, с него трябва крути мерки да се взимат, докато не е станало късно.
Та се стигна до тази двойка, която му написа математичката и го остави на поправка. Отивам в училище и право при нея.
Цяло лято решава задачи и познати ме питаха:
Така я беше научил тая математика, че после имаше само шестици и ми казваше:
После събирал пари и ми купи палто от зайче. Продавачките с умиление ми разказват какъв прекрасен син имам. Как им разказвал, че мечтата ми е да имам бяло кожено палто. Не им казах защо е толкова миличко това ми детенце, за да не се излагам.
От тогава, тръгна ли за родителска среща, го питам:
И за всичко са виновни жените. Те разглезват момчетата още от малки, после реват от тях. Как не му се падна един учител да го тури на място, чаровника му с чаровник?!
© Светлана Лажова Все права защищены