Дечицата на мама
Дечицата на мама
Две дечица имам, момченца, да са ми живи и здрави, но що нерви са ми скъсали, мани. Уж са от един баща и една майка, нищо общо. Когато ходех на родителска среща на големия, учителите само го хвалеха. Да ти е кеф, че си му майка. Класната все повтаряше: „Ако всички деца са като Вашия син, в училищата нямаше да има проблеми!"
На една среща учителката по музика се оплаква, че почти целият клас, с малки изключения, има двойки. Ставам аз и я моля да ни каже на какво да наблегнем, за да си поправят децата оценките. Да не бъде толкова строга, защото са спортисти и понякога от тренировки направо отиват на училище. Тя ме попита:
- - Вашето дете каква оценка има при мен?
- - Отличен.
- - Това исках да ви кажа, който иска - може.
Голяма грешка направих, че отидох неподготвена на такава среща на малкия син. Аз съм свикнала да ми говорят само хубави неща и да се гордея, демек каква готина родителка съм. Защо не пратих съпружеското тяло, просто се чудя. Късметлия си е той, случи на жена. Тя ходи на децата му по родителските срещи.
Минават учителите и питат: „Вие на кого сте майка?" И аз усмихната казвам; „На Сашко!"
- - А, на Сашко?! Така, той ми разваля дисциплината. Пуска разни шеги и целият клас се залива от смях, а като го вдигна на дъската - нищо не знае. Поговорете с това дете.
Щях да получа удар, но се стегнах, само защото ми се искаше преди това да му извия врата. Следващият учител ме пита за името на детето и аз тихичко отговарям през зъбки, надявайки се да ми отговорят тихо, но не.
- - А, за Сашко... И същият текст. Как не полудях, още се чудя. Добре, че зад мене седеше майката на Гошко, да е жив и здрав.
- - Гошко, няма такова дете. Трябва да се вземат много строги мерки. Той се бие, отговаря, просто е много страшно положението при него.
Аз си свикнах и ми беше все едно. Значи имало по-зле и от моя Сашко, слава на Бога. Само това го спаси да не го утепам.
То на тоя Сашко му тръгна от детската ясла. Отивам да си го взема след работа, него го няма. Как го няма?
- - А, той май е при директорката. Те всички много го обичат и само го мачкат. Сега ще го доведа.
Е, нема що. Разглезиха ми детето.
Той беше сладко бебче. Не, че другите деца не са сладки, но той беше отвратително сладък.
Отиде на детска градина. Учителката се влюби в него и ме моли да го вземе да спи у тях.
- - Ма ти си взимаш белята с това дете. То се прави на тихо и скромно и после ти се качва на главата. Мани, бегай далече.
В първи клас учителката ми казва:
- Много говори в час.
- Ами, карайте му се!
- Не мога. Аз тръгна към него да му направя забележка и той като ми се усмихне с тази чаровна усмивка и аз забравям за какво съм тръгнала.
- И у нас е така, аз разчитах на Вас. Изпускаме детето, с него трябва крути мерки да се взимат, докато не е станало късно.
Та се стигна до тази двойка, която му написа математичката и го остави на поправка. Отивам в училище и право при нея.
- - Вие ли сте учителката по математика, дето остави сина ми на поправителен?
- - За кое дете ме питате?
- - За Сашко от шести А клас.
- - Да, но той наистина нищо...
- - Моля Ви, спрете! Дошла съм да Ви благодаря.
- - Моля?!
- - Да, точно това, което чувате.
- - За пръв път ми се случва такова нещо. Аз мислех, че ще ми вдигнете скандал...
- - Аз съм толкова щастлива, че Вие сте го уплашили и той сега решава задачи от сутрин до вечер, защото знае, че може да го оставите да повтаря годината. Благодаря Ви, Вие успяхте!
Цяло лято решава задачи и познати ме питаха:
- - Синът ти в математическата ли ще кандидатства?
- - Каква математическа, на поправка е.
- - Верно ли?
- - Не, просто обичам черен хумор.
Така я беше научил тая математика, че после имаше само шестици и ми казваше:
- - Много са лесни задачите.
- - Така ли? Само дето някой трябва да ти виси над главата. Знаеш ли, че пропуснеш ли един урок, е фатално? И знаеш ли, ако не бях аз, колко пари трябваше да дам за частни уроци?
После събирал пари и ми купи палто от зайче. Продавачките с умиление ми разказват какъв прекрасен син имам. Как им разказвал, че мечтата ми е да имам бяло кожено палто. Не им казах защо е толкова миличко това ми детенце, за да не се излагам.
От тогава, тръгна ли за родителска среща, го питам:
- - Имаш ли двойки, неизвинени отсъствия? С дисциплината как сме.
- - Всичко е шест.
- - А да видиме!
И за всичко са виновни жените. Те разглезват момчетата още от малки, после реват от тях. Как не му се падна един учител да го тури на място, чаровника му с чаровник?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
