ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
15 февр. 2006 г., 23:45

Деликатно 

  Проза
1014 0 8
1 мин за четене

Там,където слънцето отваря очи и със златните си отенъци посреща новото и свежо утро...
Там,където всяка тревичка и всяко малко клонче,усещат топлата ласка на вятъра и дъхът на кристалното море...
Там,където пухкавите облаци докосват със снежно белите си дантели слънцето и го закрилят...
Там се ражда неповторимия,слънчев и загадъчен ден...
Морето развълнувано се събужда и бърза да разкаже на брега приказка за любовта.Огромните величествени скали,обграждат тайнствено пространство,което отделя морето,при всеки негов,нежен допир с брега.Всяка една безгранична,синьозлатиста вълна търси своя пристaн.Млечно-белите чайки,неспокойни и развълнувани,остават на брега съпричастни към любовната притча.Недалеч,в блестящия,линеен хоризонт,плава малко корабче,което нямо се подчинява на всеки морски стон,на всяко внезапно вълнение.Водата понася кораба на раменете си и го кани за сутрешен танц...
По морския бряг,обсипан с миди,дете закачливо догонва своето малко,цветно хвърчило.В миг корабът издава нежен стон,а малките ръце неволно изпускат хвърчилото и то полита нагоре.Цветната хартия,залюляна от вятъра,докосва къдравите облаци и гальовно се спуска по коприненосиньото небе.Детските очи светят,а нa лицето изниква топла усмивка.Две протегнати ръце поднасят въздушна целувка,която преминала под слънчевите лъчи,докосва свободата...
Всеки ден е едно ново начало,което не умира,а оставя своите стъпки ,като малки, пясъчни следи,водещи към вечността...
Мълчание и тишина,а всичко наоколо шепне безмълвно...
Приказка за любовта-споделена с обич-остава за дълго...

© Ангелина Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??