15.02.2006 г., 23:45

Деликатно

1.2K 0 8
1 мин за четене

Там,където слънцето отваря очи и със златните си отенъци посреща новото и свежо утро...
Там,където всяка тревичка и всяко малко клонче,усещат топлата ласка на вятъра
и дъхът на кристалното море...
Там,където пухкавите облаци докосват със снежно белите си дантели слънцето и го закрилят...
Там се ражда неповторимия,слънчев и загадъчен ден...
Морето развълнувано се събужда и бърза да разкаже на брега приказка за любовта.Огромните величествени скали,обграждат тайнствено пространство,което отделя морето,при всеки негов,нежен допир с брега.Всяка една безгранична,синьозлатиста вълна търси своя пристaн.Млечно-белите чайки,неспокойни и развълнувани,остават на брега съпричастни към любовната притча.Недалеч,в блестящия,линеен хоризонт,плава малко корабче,което нямо се подчинява на всеки морски стон,на всяко внезапно вълнение.Водата понася кораба на раменете си и го кани за сутрешен танц...
По морския бряг,обсипан с миди,дете закачливо догонва своето малко,цветно хвърчило.В миг корабът издава нежен стон,а малките ръце неволно изпускат хвърчилото и то полита нагоре.Цветната хартия,залюляна от вятъра,докосва къдравите облаци и гальовно се спуска по коприненосиньото небе.Детските очи светят,а нa лицето изниква топла усмивка.Две протегнати ръце поднасят въздушна целувка,която преминала под слънчевите лъчи,докосва свободата...
Всеки ден е едно ново начало,което не умира,а оставя своите стъпки ,като малки, пясъчни следи,водещи към вечността...
Мълчание и тишина,а всичко наоколо шепне безмълвно...
Приказка за любовта-споделена с обич-остава за дълго...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...