Ден за умуване
Съботата ми е празничен ден. Време бол, работа още повече, няма кога да губя живота си за празни приказки и помисли. Макар да ходя именно него ден в кафенето – час-два за размяна на топли клюки и умни приказки с приятелите.
Но напоследък не ходим. Не, ние можем да се движим, но кафенето си замина. Пешо го затвори. Обясни ни – толкова държавни товари са се струпали отгоре му, че не е издържал тежестта. Ограничения, ограничения, ограничения… И безграничния натиск на паразитите от всякаквите служби и службици. Докато преди вземали по някой лев и затваряли очи пред дреболиите, сега надували всяка мравка до слон. И смучели…
Е, Пешо спрял един от хранопроводите им. Не знае докога, но ще изчака. И без това наплашените съкварталци се носят като сенки по улиците, притичват до магазините, крият като кадъни физиономии зад маски, а после се свират по домовете и затварят врати и прозорци, та да не нахлуе заразата…
Така че днес кафене няма да има. Но не се оплаквам. Юрганът е топъл, бедрото до десния ми крак горещо, телевизорът е сляп, кучето дреме и даже не се сеща за сутрешната разходка…
Време за умуване…
А има доста работи да обмислям, доста… Към обяд ще идва брат ми. Да му заема някой лев. Щото и него кризата свря в кучи гъз – някакви урунгели писали заповед и му затворили магазина, жена му отстранили от работа, че още не била ваксинирана, децата се прибрали спешно – учението минало в интернета.
Както ми се оплака комшията даскал Киро – образованието заминава, остава просветата. Наистина ще ни трябва ново Възраждане…
А за снахата не се учудвам. Докато не сложи знака на Оня – тоя път зелен, не черен като в Библията, няма да я броят за човек. Снощи случайно се забавих в хола, дето бабата слуша телевизора. И едни говорители – малко като Тошо Кретенчето от съседната улица, обявяват: „Увеличава се интересът към ваксинирането…“
Баш както всяка година сред прасетата на село се увеличава интересът към скопяването. Квичат, ама ги офъква ветеринарният… То, добре, че го няма таварищ Сталин – интересът към ваксинирането щеше да е още по-огромен. Направо колони желаещи, съпровождани от конвоирите…
Бе, какво толкова му мисля? Преживели сме какво ли не – и тая зараза ще преживеем, и на тая власт ще устискаме, и туй време ще прегазиме…
Виж, има по-важни неща да изумувам. Зелето, да речем. Щото я закъснях малко. Синът вече е сложил своето, аз днеска ще слагам. Морска сол, хрян, царевица, ябълки, дюли – готов съм. Ставам и се хващам. Ще я свърша тая работа, да не е демокрацията – та да не свършва…
За манджата не мисля. Какво да умувам – жената пак ще ме изненада. Вчера беше боб с наденица, днес видях, че сложила в марината две големи пържоли, утре сигурно ще е пак нещо вредно и вкусно. Така че – не я мисля…
Ами тогава – за какво да умувам тая събота?
За изборите? Бе, аз да не съм… Какво да му мисля – то си е ясно. Ние сме все от страната на булката.
А и ще му я мислим в понеделника.
И мислите си ще изразим ясно, точно, красиво – в нашенския стил, с родната ненормативна лексика…
Що майки политикански ще се почесват тогава…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Пепи, прочетох ти '' Еволюция-та ''...уникално творение за мързеливия градски човек, и е като безотпадна технология , зелевата чорба, ако не моге да се изпие, може да се излее по заледени участъци от тротоара,...а в чувала да се сложат други пластмаси за рециклиране...Имам време и ще се възползувам от идеята...
-
Благодаря, Пепи, Петре!
-
https://otkrovenia.com/bg/proza/evolyuciya-20
След кацата дойде ред на бидона: един такъв голям, с як капак с обръч. От къде у градо двор, па изкисване лятото и т.н. Обаче претакането си е претакане: един маркуч, и духаш като изоглавен да правиш джакузи в бидон. Еволюция! И от време-навреме засмукваш да потече в кофата, и хоп – пак вътре в бидона. По едно време се появиха и бидони с канелки. Да не духаш с маркуча. Еволюция!
А сега – нова мода плъзна из народа. Кисело зеле в найлонови чували, от ония яките, за строителните материали. Пълниш, слагаш каквото трябва, връзваш яко да не изпуска грам въздух. След една седмица претакаш по новата мода – търкаляш чувала със зелето по пода. Напред-назад, напред-назад по няколко минути, какви са тия претакания, какво е това духане по цял ден!
..
-
Браво на вас, първенци от всякъде.... а пържолите наистина са вредни, и то не само в съботният ден, а когато не се пийва вино, може и домашно... Доче, дежурната рецепта , когато е нямало Гугъл, е на 10 литра вода 400 гр едра сол, ако е от Поморийските солници,
а, ако е внос от трети страни, Алжир например, 450 гр... претакаш всеки ден цяла седмица, после през ден още една седмица, стои така още 10-15 дни и е готово -
Благодаря, Дочке!
-
И аз такова... зелето го турих(без за му мисля). По рецепта от Гугъла. Но моето е без дюли и ябълки. Дано не е фатално
-
Благодаря, Сенилга!
Ясно все - темное... -
Вот ясно всё, хоть и суббота! )
-
Благодаря, Красе!
-
от където и да го погледнеш, зелето си е най-важно, щото иначе наденицата е обречена на боб, а ракията на кисели краставици, първо си осигуряваш лукса, а после насъщният, както се казваше в една пиеса; и да затиснеш зелето - има си правила на ферментацията
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
