14 окт. 2008 г., 11:45

Депресия

1.2K 1 2
1 мин за четене

Тя нямаше никаква представа какво иска да напише. Началото винаги беше трудно, поне за нея. Белотата на компютърния екран я примамваше да се слее с него, да се отдаде без никакви въпроси и предразсъдъци. Скоро листът започна да се пълни с думи, бликащи от съзнанието й като освободени демони. Обърканите й мисли и чувства се трансформираха в подредени изречения. Често пишеше едни и същи неща. Ясно осъзнаваше, че писането на личен дневник е вид терапия за психическото й състояние. Но това, което правеше, беше далеч от писането на дневник. Тя никога не пишеше за случките през деня, защото всеки ден те се повтаряха. Монотонно. И бяха някак очаквани в своята безнадеждност. Дори редките радостни мигове предизвикваха у нея болни емоции. А чувствата направо умоляваха да бъдат извадени наяве.
Тя изгаси цигарата в пълния пепелник и посегна за нова. Задъхваше се, но не спираше да удря по клавишите. Тениската, прилепна по тялото й от стичащата се пот. Очите и ръцете я боляха, всъщност усети болката по цялото си тяло. Затвори клепачи, пое си дълбоко дъх, постоя за момент така и после бавно ги отвори. Главата й вече, както тя се изразяваше, бе изчистена от подробности....
Лек топъл ветрец мина през отворения прозорец и целуна лицето й. Тя се усмихна и се вгледа в странните думи по екрана. Не беше необходимо да ги чете. Те вече не я вълнуваха. Селектира целия документ и натисна клавиша за изтриване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vaska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз пък не мога да пиша като знам, че никой няма да го прочете, някакси не виждам смисъл.
    А и не ме бива много в изразяването и литературните локуми и когато ми е зле трудно мога да го опиша с думи, така че като го прочете някой да почувства как се чувствам, тъй като думите няма да ми стигнат, за да го опиша. Освен това някои неща не могат да бъдат разбрани от хората, преди да са били преживяни. Май се отклоних...иначе разказът бива
  • ПОЗНАТО ДО БОЛКА... ДО БОЛКА!

    браво!

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...