Тя нямаше никаква представа какво иска да напише. Началото винаги беше трудно, поне за нея. Белотата на компютърния екран я примамваше да се слее с него, да се отдаде без никакви въпроси и предразсъдъци. Скоро листът започна да се пълни с думи, бликащи от съзнанието й като освободени демони. Обърканите й мисли и чувства се трансформираха в подредени изречения. Често пишеше едни и същи неща. Ясно осъзнаваше, че писането на личен дневник е вид терапия за психическото й състояние. Но това, което правеше, беше далеч от писането на дневник. Тя никога не пишеше за случките през деня, защото всеки ден те се повтаряха. Монотонно. И бяха някак очаквани в своята безнадеждност. Дори редките радостни мигове предизвикваха у нея болни емоции. А чувствата направо умоляваха да бъдат извадени наяве.
Тя изгаси цигарата в пълния пепелник и посегна за нова. Задъхваше се, но не спираше да удря по клавишите. Тениската, прилепна по тялото й от стичащата се пот. Очите и ръцете я боляха, всъщност усети болката по цялото си тяло. Затвори клепачи, пое си дълбоко дъх, постоя за момент така и после бавно ги отвори. Главата й вече, както тя се изразяваше, бе изчистена от подробности....
Лек топъл ветрец мина през отворения прозорец и целуна лицето й. Тя се усмихна и се вгледа в странните думи по екрана. Не беше необходимо да ги чете. Те вече не я вълнуваха. Селектира целия документ и натисна клавиша за изтриване.