Озовах се в пропаст.
Нямаше надежда да изляза, но изведнъж в мрака една жена се появи.
Беше стара и унила, каза ми да търся четирилистна детелина ,за да се спася
от несподелената си любов.
Тръгнах да търся в пропастта.
Имаше море - преплувах го, жената пак ми се яви и каза:
- Това бе мъката ти, ти я преплува...
След което жената пак изчезна, а аз продължих да вървя и видях едно изсъхнало дърво.
Жената отново се яви и ми каза:
- Това е животът ти, за да си го върнеш, трябва да го полееш със сълзите си.
Седнах до дървото и се сетих за теб - заплаках, а дървото почна бавно да се разлиства.
Продължих нататък и видях една голяма поляна, пълна с детелини. ...