23.12.2008 г., 17:29 ч.

Детелина 

  Проза » Разкази
776 0 1
1 мин за четене
Озовах се в пропаст.
Нямаше надежда да изляза, но изведнъж в мрака една жена се появи.
Беше стара и унила, каза ми да търся четирилистна детелина ,за да се спася
от несподелената си любов.
Тръгнах да търся в пропастта.
Имаше море - преплувах го, жената пак ми се яви и каза:
- Това бе мъката ти, ти я преплува...
След което жената пак изчезна, а аз продължих да вървя и видях едно изсъхнало дърво.
Жената отново се яви и ми каза:
- Това е животът ти, за да си го върнеш, трябва да го полееш със сълзите си.
Седнах до дървото и се сетих за теб - заплаках, а дървото почна бавно да се разлиства.
Продължих нататък и видях една голяма поляна, пълна с детелини.
Почнах да търся четирилистната, както бе ми казала старата жена...
И изведнъж ми се яви Той (моята несподелена любов) и ми каза:
- Защо правиш това, щом знаеш, че е безсмислено?
Отговорих му, че трябва да намеря четирилистната детелина и да я пазя до себе си, за да не страдам от любовта му.
Незнайно откъснах една - погледнах я, бе четирилистна. Посегнах да я сложа до сърцето си, но Той я взе, разкъса я и ме върна отново в пропастта. След това изчезна,
а след него се появи старата жена и ми каза, че не може вече с нищо да помогне...
След като си тръгна, разбрах, че е съдбата.

© Ивелина Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??