Откакто се помня самотата е повече в живота ми. Сам израснах. Мама и Тати все на работа.Научих се да не се плаша от сенки. Да си готвя сам, да нося дърва. Да заключвам външната врата.
Едно бързо остаряло дете.
В училище винаги седях на последния чин.
Едно обикновено провинциално училище.
Вече бях в шести клас. Мама беше перфекционистка. Винаги ме обличаше с чисти и нови панталони. Изгладени, с ръбове, които респектират. Бяла риза, но по-бяло на бялото. Отгоре вълнено пуловерче, изплетено на ръка от баба Цветана. От домашна вълна, стригана, боядисвана, предена. Обувки черни и лачени. Слънцето се отразява в тях.
Мама все казваше и държеше: "Трябва да скърцаш от чистота! Няма да ни излагаш!!!"
Тъкмо започна първият учебен час и вратата се отвори. Тогава влезе тя. С огромни черни очи. Коса, която се спускаше като водопади чак до кръста ѝ. Облечена с дантелена бяла блузка с огромна яка. "Ученици, да ви запозная с новата ви съученичка – каза директорката – моля, продължете със занятията."
Ка ...