12 февр. 2015 г., 17:39

Детство

840 0 0
1 мин за четене

                      Не помня от колко дълго не бях плакала...

                      Може би съм забравила, че мога да плача?

                      А някога плаках, плаках толкова много!

                      Спомням си, когато бях дете

                      и всички играеха.

                      Играеха разни игри.

                      А аз стоях малко встрани

                      и ги наблюдавах.

                      Защо, не знам.

                                          Може би не съм могла да играя?

                      Не помня как детството си отиде от мен.

                      Или може би аз си отидох от него, но днес

                      всичко толкова много ми тежи.

                      Не помня от колко дълго не бях плакала,

                      но си спомням кога започнах да плача.

                      Това беше един от онези дни, когато разбрах,

                       че съм твърде голяма, за да мога да играя!

         

                                                                          2012год-Перник

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...