Feb 12, 2015, 5:39 PM

Детство

  Prose
838 0 0
1 min reading

                      Не помня от колко дълго не бях плакала...

                      Може би съм забравила, че мога да плача?

                      А някога плаках, плаках толкова много!

                      Спомням си, когато бях дете

                      и всички играеха.

                      Играеха разни игри.

                      А аз стоях малко встрани

                      и ги наблюдавах.

                      Защо, не знам.

                                          Може би не съм могла да играя?

                      Не помня как детството си отиде от мен.

                      Или може би аз си отидох от него, но днес

                      всичко толкова много ми тежи.

                      Не помня от колко дълго не бях плакала,

                      но си спомням кога започнах да плача.

                      Това беше един от онези дни, когато разбрах,

                       че съм твърде голяма, за да мога да играя!

         

                                                                          2012год-Перник

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...