8 сент. 2015 г., 20:09

Диагноза

Проза » Другие

1.2K 0 5

Тя! Няма я. От небето ме гледа.
Чернокоса жена с кестеняви очи, моята майка.
Не я познавам, но обичам.
Как може да се обича непозната?
Непогалена, нецелуната.
Кое ни кара да разголваме душата си?
Обичта или тъпата болка вляво?
Може би желанието да бъдем истински, себе си....
В очите на една жена бях смотан. Такъв си останах.
Дъщерята прощава с едва доловимото "липсваше ми много татко". Пред дъщерята се смаляваш и прощаваш.
Синът се бунтува, съди, поставя диагноза "ти си лош баща".
Получих уроци ... диагноза нещата от живота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Burns

Хубава проза пишеш!

2015-10-02T22:18:16+03:00
HAATOR (Руми Пенчева)

Здравей! Знаеш ли понякога си мисля,че щастливите хора някак оглупяват заслепени от живота си. За да разкриеш душата си е нужно понякога да напуснеш кораба на щастието и да се вгледаш на дълбоко във водите под себе си...да! ще станеш тъжен...за известно време докато душата ти разкаже на хората(случки и истини които те правят тъжен)после отново,сякаш пречистен се качваш на кораба и пътуваш към ново щастие.

2015-09-22T09:54:44+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Кое ни кара да разголваме душата си?
Обичта или тъпата болка вляво?

Обичта, съпроводена с болка.

2015-09-11T14:38:20+03:00
Eia (Росица Танчева)

За нещата от живота... Хубав текст.

2015-09-10T08:32:55+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Простичко и искрено - така трябва да се пише!

2015-09-09T17:22:41+03:00