8 сент. 2015 г., 20:09

Диагноза 

  Проза » Другие
782 0 6

Тя!  Няма я. От небето ме гледа.
Чернокоса жена с кестеняви очи, моята майка.
Не я познавам, но обичам.
Как може да се обича непозната?
Непогалена, нецелуната. 
Кое ни кара да разголваме душата си?
Обичта или тъпата болка вляво?
Може би желанието да бъдем истински, себе си....
В очите на една жена бях смотан.  Такъв си останах.
Дъщерята прощава с едва доловимото "липсваше ми много татко". Пред дъщерята се смаляваш и прощаваш. 
Синът се бунтува,  съди,  поставя диагноза  "ти си лош баща". 
Получих уроци ... диагноза нещата от живота.

© Виктор Добрин Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубава проза пишеш!
  • Здравей! Знаеш ли понякога си мисля,че щастливите хора някак оглупяват заслепени от живота си. За да разкриеш душата си е нужно понякога да напуснеш кораба на щастието и да се вгледаш на дълбоко във водите под себе си...да! ще станеш тъжен...за известно време докато душата ти разкаже на хората(случки и истини които те правят тъжен)после отново,сякаш пречистен се качваш на кораба и пътуваш към ново щастие.
  • Философски поглед на нещата от живота, неща с който толкова често и толкова много от нас са се сблъсквали и сякаш вечния въпрос "дали си добър или не", но в чии очи: в "твоите"; в "очите на жена ти"; в "очите на децата" или на "другите", накара ме да се замисля и да се поставя на мястото на лирическия, а така определено рядко ме грабва литературно произведение, било то - поезия или проза.
    Поздравявам те, аплодисменти!
  • Кое ни кара да разголваме душата си?
    Обичта или тъпата болка вляво?

    Обичта, съпроводена с болка.
  • За нещата от живота... Хубав текст.
  • Простичко и искрено - така трябва да се пише!
Предложения
: ??:??