Тя! Няма я. От небето ме гледа.
Чернокоса жена с кестеняви очи, моята майка.
Не я познавам, но обичам.
Как може да се обича непозната?
Непогалена, нецелуната.
Кое ни кара да разголваме душата си?
Обичта или тъпата болка вляво?
Може би желанието да бъдем истински, себе си....
В очите на една жена бях смотан. Такъв си останах.
Дъщерята прощава с едва доловимото "липсваше ми много татко". Пред дъщерята се смаляваш и прощаваш.
Синът се бунтува, съди, поставя диагноза "ти си лош баща".
Получих уроци ... диагноза нещата от живота.