zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
75 3598
8.09.2015 г., 20:09 ч.

Диагноза 

  Проза » Други
900 0 5

Тя!  Няма я. От небето ме гледа.
Чернокоса жена с кестеняви очи, моята майка.
Не я познавам, но обичам.
Как може да се обича непозната?
Непогалена, нецелуната. 
Кое ни кара да разголваме душата си?
Обичта или тъпата болка вляво?
Може би желанието да бъдем истински, себе си....
В очите на една жена бях смотан.  Такъв си останах.
Дъщерята прощава с едва доловимото "липсваше ми много татко". Пред дъщерята се смаляваш и прощаваш. 
Синът се бунтува,  съди,  поставя диагноза  "ти си лош баща". 
Получих уроци ... диагноза нещата от живота.

© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубава проза пишеш!
  • Здравей! Знаеш ли понякога си мисля,че щастливите хора някак оглупяват заслепени от живота си. За да разкриеш душата си е нужно понякога да напуснеш кораба на щастието и да се вгледаш на дълбоко във водите под себе си...да! ще станеш тъжен...за известно време докато душата ти разкаже на хората(случки и истини които те правят тъжен)после отново,сякаш пречистен се качваш на кораба и пътуваш към ново щастие.
  • Кое ни кара да разголваме душата си?
    Обичта или тъпата болка вляво?

    Обичта, съпроводена с болка.
  • За нещата от живота... Хубав текст.
  • Простичко и искрено - така трябва да се пише!
Предложения
: ??:??