3 дек. 2009 г., 01:31

Диалози 

  Проза » Другие
821 0 0
2 мин за четене

-         Стой мирно! Не мърдай, де! Супер, приличаш на... на нищо не приличаш..

-         Добре... Колко пъти да ти казвам, че на снимките излизат нещата такива, каквито са..

-         Никой не твърди обратното.

-         Ха-ха. Много смешно...

-         Стой сега и не мърдай.

-         Не искам снимки...

-         Това е за спомен!

-         Спомен, че на нищо не приличам.

-         А бе, имаш някакво излъчване. Има нещо в лицето ти... Да, очите.

-         Сега остава да започнеш да ми обясняваш как очите са огледало на душата и трябва да повърна.

-         За какво го взех тоя фотоапарат...

-         За разнообразие.

-         Заяждаш ли се?

-         Да.

-         Готинко. Такива сте вие жените - все нещо не ви е наред.

-         И пак не си прав. Никога нищо не ни е наред.

-         'Се тая.

-         'Се тая?!

-         Да.

-         Готинко. Такива сте вие мъжете – никога за нищо не ви пука.

-         Права си. Никога за нищо не ни пука.

-         Ъхъ...

 

 

                                                    * * *

 

 

-         Яде ми се пиле с ориз и паниран кашкавал.

-         Ъхъ...

-         ... и сладолед ванилия.

-         Ъхъ...

-         А бе, аз съм много готин, нали?Как я забих само оная мацка...

-         Ъхъ...

-         И после пих много бира като един истински пич.

-         Ъхъ...

-         Да хванем да се оженим?

-         Ахам...

-         Слушаш ли ме изобщо?

-         Ъхъ...

-         Колко е часът?

-         Ъхъ...

-         Алооо, тая, дето се нещо не й е наред! Освен да има и диалог, а?

-         Какво викаш?

-         Нищо.

-         Тогава какъв е смисълът да те слушам?

-         А бе, ти си супер лисица.

-         Рижава.

-         И Дон Кихот е бил луд, ама такова чудо като тебе не е било.

-         Ти откъде знаеш?

-         Книги.

-         Супер. Ще полудееш от тях съвсем скоро.

-         Предпочитам ги пред маникюра.

-         А аз предпочитам маникюра пред тях.

-         Яко. Ето, виждаш ли? Противоположностите се привличат.

-         Много ме привличаш, няма що.

-         Ще видиш, че ще ми разбиеш сърцето.

-         А бе, 'ма на кой ги говориш тия работи? Я беги от тука.

-         И аз те обичам.

 

 

 

© Карина Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??