- Стой мирно! Не мърдай, де! Супер, приличаш на... на нищо не приличаш..
- Добре... Колко пъти да ти казвам, че на снимките излизат нещата такива, каквито са..
- Никой не твърди обратното.
- Ха-ха. Много смешно...
- Стой сега и не мърдай.
- Не искам снимки...
- Това е за спомен!
- Спомен, че на нищо не приличам.
- А бе, имаш някакво излъчване. Има нещо в лицето ти... Да, очите.
- Сега остава да започнеш да ми обясняваш как очите са огледало на душата и трябва да повърна.
- За какво го взех тоя фотоапарат...
- За разнообразие.
- Заяждаш ли се?
- Да.
- Готинко. Такива сте вие жените - все нещо не ви е наред.
- И пак не си прав. Никога нищо не ни е наред.
- 'Се тая.
- 'Се тая?!
- Да.
- Готинко. Такива сте вие мъжете – никога за нищо не ви пука.
- Права си. Никога за нищо не ни пука.
- Ъхъ...
* * *
- Яде ми се пиле с ориз и паниран кашкавал.
- Ъхъ...
- ... и сладолед ванилия.
- Ъхъ...
- А бе, аз съм много готин, нали?Как я забих само оная мацка...
- Ъхъ...
- И после пих много бира като един истински пич.
- Ъхъ...
- Да хванем да се оженим?
- Ахам...
- Слушаш ли ме изобщо?
- Ъхъ...
- Колко е часът?
- Ъхъ...
- Алооо, тая, дето се нещо не й е наред! Освен да има и диалог, а?
- Какво викаш?
- Нищо.
- Тогава какъв е смисълът да те слушам?
- А бе, ти си супер лисица.
- Рижава.
- И Дон Кихот е бил луд, ама такова чудо като тебе не е било.
- Ти откъде знаеш?
- Книги.
- Супер. Ще полудееш от тях съвсем скоро.
- Предпочитам ги пред маникюра.
- А аз предпочитам маникюра пред тях.
- Яко. Ето, виждаш ли? Противоположностите се привличат.
- Много ме привличаш, няма що.
- Ще видиш, че ще ми разбиеш сърцето.
- А бе, 'ма на кой ги говориш тия работи? Я беги от тука.
- И аз те обичам.
© Карина Костадинова All rights reserved.