5.
Рязания знаеше, че трябва да мълчи в присъствието на Старши. Пътят до ресторанта не беше дълъг, не повече от час пеша, но шофьорът знаеше и друго – Старши не обича високите скорости. Необичайно за човек, който обожава високите жени, високите залози, високите комисиони. И високия стандарт, разбира се. Затова се учуди, когато чу да го питат:
– Зашо караш толкова бавно?
– Ами аз... такова. Нали така трябва, такова?
Джипът лазеше по околовръстната улица на града и светлините му пронизваха бялата и ниска мъгла над шосето. Високите лампи като че ли не осветяваха пътя, а само хвърляха мъждукащо бледо сияние върху предното стъкло.
– Какво отвратително време – смени посоката на разговора Старши. – Какво става в ресторанта?
– Знаеш, шефе. Свършихме работата. По план. Такова.
В това тясно пространство записването, подслушването и проследяването на всеки разговор беше лесна работа. Затова Старши, удовлетворен от отговора, уточни въпроса си, като му придаде невинен вид:
– Какво има за ядене те п ...