16 окт. 2011 г., 10:14

Джамията

890 0 3
1 мин за четене

                                      ДЖАМИЯТА

 

         Било отдавна. Пловдив е носил турското име  Филибе. Османците вече властвали над красивия град. В обществените сгради се настанили победителите. Християнското общество в града се управлявало от старейшина и той отговарял пред турската власт за раята.

         Не избегнала тежката участ и катедралната  църква Света Петка Търновска, построена от Цар Иван Асен. Зад стените на пловдивската църква сега отеквали молитвите към новия бог: „Аллах е милостив!"

         Мюфтийската управа решила заедно с построяването на минарето на изток да  разшири църквата, сега джамия, със седем метра на запад. Струпали се майстори зидари, разширили джамията, но на третия ден стената на запад се срутила. Построили отново стената, а тя, още недостроена, отново паднала.

         Главният имам видял в това божия поличба. Често се съветвал с една жена българка, приела исляма.          

Жената занареждала странни думи и пред учудените очи на имама заключила:

- Ходжа ефенди, в избата на джамията имате неща, които са друга вяра. Върнете ги и стените няма да падат!

         Потрил имамът козята си брада, зачудил се и повикал христинския старейшина:

         - Днес е вторник. Давам ви срок до петък вечерта да си вземете боклуците. Иначе отиват на огъня. Разрешавам и малка църквичка да си направите. Да си съберете там нещата. От мен да мине.

         Събрал старейшината по-богатите люде от града, предал думите на имама.

         Взел думата търговецът Калчо:

         - Аз имам на Джамбаз тепе място над пазара,  давам го за църква.

         Всеки от тях обещал да помогне с нещо. Един с работници, друг с материали, трети с пари.   

         Дошла петък вечер, наредила се дълга верига от хора от Джумая джамия до подножието на Джамбаз тепе. От ръка на ръка се подавали скъпите за всички товари, а под светлината на факли иконите носели млади мъже. Сутринта  заварила християните уморени, но доволни от свършеното.      

За неделя-две храмът отворил врати. Отвътре ги гледали иконите, подарени от великия цар Иван Асен. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много интересна история. Не я знаех досега. Мисля, че авторът точно това е имал предвид - че сградите могат да сменят вярата или дори предназначението си, но хората са важни! Харесва ми.
  • Храмове се наслагват един върху друг, от край време...И не е нужна сграда, ако я има истинската вяра...
  • Репортажно някак... а идеята е добра. Може да стане добър разказ.
    Поздрав!

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...