ДЖАМИЯТА
Било отдавна. Пловдив е носил турското име Филибе. Османците вече властвали над красивия град. В обществените сгради се настанили победителите. Християнското общество в града се управлявало от старейшина и той отговарял пред турската власт за раята.
Не избегнала тежката участ и катедралната църква Света Петка Търновска, построена от Цар Иван Асен. Зад стените на пловдивската църква сега отеквали молитвите към новия бог: „Аллах е милостив!"
Мюфтийската управа решила заедно с построяването на минарето на изток да разшири църквата, сега джамия, със седем метра на запад. Струпали се майстори зидари, разширили джамията, но на третия ден стената на запад се срутила. Построили отново стената, а тя, още недостроена, отново паднала.
Главният имам видял в това божия поличба. Често се съветвал с една жена българка, приела исляма.
Жената занареждала странни думи и пред учудените очи на имама заключила:
- Ходжа ефенди, в избата на джамията имате неща, които са друга вяра. Върнете ги и стен ...