"Show must go on."

      Queen

   За Джей това щеше да бъде поредната Коледа или последната. Последната, не защото щеше да умре, а защото го уволниха - а той работеше именно като Дядо Коледа.

     Всяка година в Лондон, в този безразборно скучен град, единственото събитие, което що-годе даваше повод за развихряне на детското въображение беше празнуването на Коледа.

      На този празник всеки беше радостен по своему. Безумните намаления радваха т.нар. homo shop-и ( всяка европейска столица си има своите "шопи" ). Това от своя страна радваше провинциалните продавачи, защото нямаше нужда да намалят цените на стоките си ( това го правеха столичаните ). Родителите се радваха, че могат да останат насаме с любовниците си (под предлог, че търсят подходящи подаръци), а децата се радваха на белобрадия старец - Джей. Но тази година, по причина липса на професионализъм, бе уволнен (обичаше да си попийва безплатно докато биваше облечен в червения костюм и да позакачва свенливите майки).

     Заедно със сина си живееха в края на града. Мястото беше някак уютно. Всяка вечер на прибиране, ако артисваше от пиячката му, той я харизваше на Стив и Бридж - два просяка, живеещи точно под верандата му. Нямаше нищо против това, а и понякога те му правеха компания в някои от безсънните му нощи.

      Например ще изпуши един фас заедно с тях, ще попият малко джин в 2 сутринта, ще се полюбуват на огромните рекламни табели, на уличните лампи, ще подсвирнат на някоя проститутка, тя ще ги поздрави с недотам изискана псувня, ще се посмеят, след което ще се прибере до невръстния си син и така до другия ден.

       Но... ах това велико "но" ( в живота няма "но", т.е. няма разделителна линия - всичко е "и". И страдаш, и се радваш, и се раждаш, и умираш, и т.н.) - та, но тази вечер щеше да бъде същата. Това бе малката трагедия на Джей, че дори на Коледа вечерта щеше да бъде същата.

      Прибираше се с малък подарък за сина си, но (хммммм- пак "но")... но без да бъде Дядо Коледа. Рекламите светеха непокътнати, уличните лампи сякаш се превиваха от студ, а проститутките - те работеха по Коледа със същите онези бащи, погрижили се всяко едно дете да има свой Дядо Коледа.

      Прибра се късно, детето му спеше дълбоко. Навярно сънуваше Дядо Коледа. Джей отиде до верандата. Изпуши един фас със Стив и Бридж, а навън беше заваляло първият девствен коледен сняг.

      Снегът се стелеше мек и ефирен. Покриваше всеки и го докосваше като божия ръка. Докосваше талибанската брада на Стив, покриваше плешивата глава на Бридж, ръсеше се над уличните лампи, над огромните градски реклами, които сега изглеждаха смазващо големи, като огромни катедрали - новата религия на града.

      Тези реклами си стояха непокътнати, като монумент и силно тревожиха пияните мисли на Джей. Главната мисъл бе, че те щяха да го надживеят и пак биха блестели непокътнати. Щяха да надживеят и Стив, и Бридж, и най-вече сина му.

      Фасът вече не ставаше за нищо. Изхвърли го и се прибра при сина си.

       Навън снегът все още валеше и покриваше целия Лондон. Изхвърлената угарка не беше угаснала. На фона на белия девствен сняг, тя блесна с жълточервена светлинка и заприлича на малка реклама...малка човешка реклама и накрая угасна. Това беше може би единственото различно нещо в тази последно-поредна Коледа на Джей.