IV
Шатрата, която служеше за щаб квартира имаше вид на старо въшлшво куче. Размерите ù не бяха кой знае колко впечатляващи, беше разпокъсана и никой дори не си бе направил труда да я заърпи. Беше сива, макар някога несъмнено да бе имала друг цвят, миришеше лошо, а що се отнася до въшките и бълхите... е, може и да нямаше, но неби се изненадала ако гадинките щъкат свободно из нея.
Едуин влезе вътре, а Джейн го последва с неохота. В шатрата имаше масивна дървена маса, проядена от дървеници, а около нея бяха наредени шест паянтови столчета, три от тях – заети. Масата бе отрупана с всевъзможни карти и сложни чертежи, от които никой от присъстващите не разбираше. Бунтовниците обаче се бяха вторачили в тях, сякаш от това зависеше животът им и се правеха, че всичко им е пределно ясно.
– Дами и господа – обяви официално старият рицар, – позволете ми да ви представя лейди Джейн от Дома на Дъба. Тя е тук за да ни помогне да изпълним мисията си.
Още щом Джейн влезе, слабичкият мустакат мъж седнал ...