Дълбоко навътре във вековната гора във вътрешността на огромно, разклонено дърво има дом. 3 стъпала водят до врата, скована от дебели дъски. Над нея фенер с форма на наведено надолу разтворено цвете. Отстрани на вратата - пощенска кутия. Вътре е хола, а по вито стълбище се отива нагоре в дървото, където е спалнята. Там има прозорец с дървени капаци, а по клоните висят изпрани дрехи. В дървото има множество гнезда, както и къщички за птици.

 В тази къща живее Джуджето Добринка. Тя е на неопределена възраст. Косата й е ситно къдрава, дълга, кестенява, винаги вързана на тила на опашка. Зимата ходи с яке и плетена шапка и двете с цвят " горчица". Лятото - с 3/4 широки панталони, кецове, шапка с козирка; целогодишно е на гръб с шарена раница. Яденето е едно от любимите й удоволствия и затова е закръглена. Обича понита и ги колекционира - плюшени играчки - понита, пластмасови играчки - понита, чаши с понита, книжки с понита и всевъзможни сувенири с понита.

  Джуджето Добринка става сутрин и веднага след като обилно закуси, се захваща да прави добрини. Вършенето на добрини е основна цел и смисъл в живота й. Тя живее, за да прави добрини! Всички горски обитатели са й приятели. Тя гледа малките им, води ги на горската детска площадка да си играят, води ги и ги връща от горската детска градина, както и на горското училище. Помага им с домашните. Грижи се за болните животни. Води ги на лекар и на изследвания до горската болница. Купува им лекарства от горската аптека. Съдия е в спортните състезания. Помага на младите майки - приспива, сменя памперси и храни с биберони. Горските обитатели й се отплащат като редовно й носят неща за ядене, както и подаръци на рождения й ден; канят я на обеди, на вечери или на билков чай с домашни курабийки със сладко от горски плодове.

 На Добринка помага зайката Кръстинка. Тя й е нещо като секретарка. Съобщава й къде и какви добрини има за вършене.

 Една нощ в небето над гората се появиха силни светлини и оглушителен шум. Добринка се събуди и излезе да види какво става. На поляната пред къщичката й се приземи космически кораб. От него излязоха извънземни, които й казаха, че славата за нейните добрини е достигнала до тяхната планета. Те са дошли да я вземат с тях, за да ги научи как да бъдат добри един към друг и също да вършат добрини. Като й обещаха, че след време обезателно ще я върнат обратно. Всички горски обитатели се събраха да я изпратят със сълзи в очите и с пожелания възможно най-скоро да се върне отново при тях!...