11 юни, 2017
До любимия ми народ български
Амщеттен, Австрия
До кога, братя и сестри, ще търпим?!
Не виждате ли, че времето е назряло и време за жътва е вече. Тоя, който има истинско българско сърце, не търпи вече. Ни чорбаджии изедници, ни чужди душмани, които пълзят като змии из цялото ни мило отечество.
Защо, народе мил, все чакаш да дойде някой, едва ли не спасител и месия и като удавник се залавяш за лъжливите му обещания. Господ дава, но в кошара не вкарва. Докога ще търпим обидите и мизерията, които ден след ден минават връз тебе? Който не тачи род и родина, той няма корен, а който корен няма, достоен ли е човек да се нарече?
Тия същите чорбаджии и душмани това искат – да изкоренят корена ти, понеже знаят, че носиш дух вековен и велик. Те това искат, братя – да заличат всичко, което ти е мило и което те кара да се бориш. Запомни, народе мил, че няма сила, земна или неземна, която може да те спре, веднъж вдигнеш ли се! Не се бой, народе мой, но вярвай. Всяка дума е пушка-хайдушка ...