11 юни, 2017

До любимия ми народ български

Амщеттен, Австрия

До кога, братя и сестри, ще търпим?!

Не виждате ли, че времето е назряло и време за жътва е вече. Тоя, който има истинско българско сърце, не търпи вече. Ни чорбаджии изедници, ни чужди душмани, които пълзят като змии из цялото ни мило отечество.

Защо, народе мил, все чакаш да дойде някой, едва ли не спасител и месия и като удавник се залавяш за лъжливите му обещания. Господ дава, но в кошара не вкарва. Докога ще търпим обидите и мизерията, които ден след ден минават връз тебе? Който не тачи род и родина, той няма корен, а който корен няма, достоен ли е човек да се нарече? 

Тия същите чорбаджии и душмани това искат – да изкоренят корена ти, понеже знаят, че носиш дух вековен и велик. Те това искат, братя – да заличат всичко, което ти е мило и което те кара да се бориш. Запомни, народе мил, че няма сила, земна или неземна, която може да те спре, веднъж вдигнеш ли се! Не се бой, народе мой, но вярвай. Всяка дума е пушка-хайдушка, която бълва огън свиреп, всяко сърце българско е кама нажежена, която реже мрака на подлостта и пошлостта.

Когато ви казват, че такива сте били или онакива, не вярвайте. Ти, народе мил, най-добре знаеш каква душа носиш, най-добре знаеш какъв славен дух имаш. Не чакай, народе мой. Не чакай все някой да дойде, а сам стани. Събуди се! Чуй рева на златния лев, развей славния байрак.

Знай, народе български, че душманите ти знаят, че си съкрушен и като звяр смъртоносно ранен, кой се гърчи в тъмата, вие и моли за помощ. Затуй те засипват с лъжливи обещания и ти в безсилието си вярваш и бъдеш излъган за кой ли път.

Бори се, народе мил! Стани и гордо вдигни глава. Надуй родопската гайда, засвири на кавал напук на душманите си, тропни народно хоро. Нека момите ти запеят песни народни, нека български левенти-юнаци им пригласят. Чуй, народе, воплите и плача на собствените ти деца, защото те викат, но няма кой да ги чуе. Аз се взирам в твоите измъчени очи. Виждам мъката, тъгата и болката, но виждам и душата ти чиста и светла, виждам духа велик на прадедите ни – яхнали коне, воюващи за святото наше отечество. Аз чувам и усещам ударите на смели сърца, сърца на моми хубави и юнаци храбри.

За Бога, стани и бори се като едно цяло, единен български род. Сега е дошло времето да ожънем нивата и да оберем плода ѝ. Дружно! Заедно, като истински народ.

Покажи на цял свят душата си, мил народ. Всички ние сме братя и сестри. Всички ние сме гордият български народ. И всички ние сме отечество България.

                                                                                                                        Давид Иванов