18 июн. 2017 г., 14:19  

До любимия ми народ, 2-ро писмо 

  Проза » Письма
5.0 / 1
1192 1 2
3 мин за четене
18 юни, 2017
До любимия ми народ български
Амщеттен, Австрия
Братя и сестри, деца наши!
Мил народ, български, юнашки народ!
Дързост и вяра, ще дойде и нашето време! Стига сме търпяли, стига гнет и унижения. Колко още?! Докога? Знайте, че българския род не е роден да търпи. Ако ние не се осмелим сами да сторим първата крачка, ако сами не дръзнем да тръгнем по нашия си път, ако сами не проумеем и разберем, че не това сме за което света ни има, сиреч роби, страхливци и народ, който е достоен само за това да бъде потъпкван, ако сами не проумеем и разберем, че всеки един от нас, от най- малкия до най- големия, заслужаваме да живеем, като пълноправни и свободни хора, не на Европа братя, а на света, та ако не проумеем кой ще го стори вместо нас? Кой, питам?!
Народе мой, нашия Апостол на свободата го е казал най- добре, че в народната работа няма шега. Знайте, че каруцата, която теглим, не е нашата. Докога ще я теглим? Като вол впрегнат с два хомота сме. Единия на чорбаджии изедници, измамници ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Давид Иванов Все права защищены

Предложения
  • Глава 16.СОВРЕМЕННАЯ ДРЕВНОСТЬ. - Ужасное состояние Учитель, куда мы попали, сплошные степи, лесосте...
  • КОРЧМА «СТАРА ХАТА» «Стара хата» называется этот ресторан, а едва ли можно рестораном назвать; так к...
  • ЗАМУЖ. Лера Селезкая не то чтобы некрасивая, не хозяйка или распутная, ей просто не повезло. Она оче...

Ещё произведения »