До любимия ми народ, 2-ро писмо

18 юни, 2017

До любимия ми народ български

Амщеттен, Австрия

Братя и сестри, деца наши!

Мил народ, български, юнашки народ!

Дързост и вяра, ще дойде и нашето време! Стига сме търпяли, стига гнет и унижения. Колко още?! Докога? Знайте, че българския род не е роден да търпи. Ако ние не се осмелим сами да сторим първата крачка, ако сами не дръзнем да тръгнем по нашия си път, ако сами не проумеем и разберем, че не това сме за което света ни има, сиреч роби, страхливци и народ, който е достоен само за това да бъде потъпкван, ако сами не проумеем и разберем, че всеки един от нас, от най- малкия до най- големия, заслужаваме да живеем, като пълноправни и свободни хора, не на Европа братя, а на света, та ако не проумеем кой ще го стори вместо нас? Кой, питам?!

Народе мой, нашия Апостол на свободата го е казал най- добре, че в народната работа няма шега. Знайте, че каруцата, която теглим, не е нашата. Докога ще я теглим? Като вол впрегнат с два хомота сме. Единия на чорбаджии изедници, измамници и лъжци, люде които обещават, а не изпълняват. Аз питам, па питайте се и вие братя, къде останаха обещанията им? Къде? И пак питам, докога ще търпим, докога ще чакаме? Докога ще гледаме на останалия свят вперили безмълвно очи и ще си казваме, че нашето време още не е дошло?

Знайте, че времето не чака! Сега народе, сега е времето да строшим оковите и да тръгнем по нашия си път. Сега народе! Пътя е прашен, ние изедно ще го почистим. Пътя е стръмен, ние ведно ще го изправим, задружно със собствените си сили. Ако и времето някога бъде срещу нас, ние и пак ние, като достоен народ ще го преобърнем! Докога иначе ще търпим присмехите на останалия свят? Но, ако докажем, сега, че сме достоен народ, то ще обърнем света изново.

А другия хомот, който и той като първия ни е безмилостно окичен, чуждия хомот- него докога ще теглим? Не разбирате ли, братя? Който го е турил за собствена сметка го е турил, за неговия си народ първом е помислил. Тъй, от една страна теглим на чорбаджии, от друга на чужди народи. Стига толкова!

Аз питам народе, па питайте се и вие братя, нашата каруца къде остана? Потрошена, осквернена и в калта, там е. И сега, кой се притече да я измъкне, кой помогна? Никой, народе! Няма и да помогне!

Ние, българския юнашки народ, защото безброй пъти сме го доказвали, сами трябва да си я измъкнем, па да я впрегнем, да орем и жънем.

Но първо и най- важно - скъсване на оковите и безкомпромисно отхвърляне на чуждия хомот! Само и единствено тогава ще можем да пребъдем и ще успеем, като едно, като един народ, свободен и достоен. Народе мил, Господ дава, но не става само със спусти Боже!

Аз не търпя! Духа ми и кръвта ми са дух и кръв на канове, на Апостола на свободата, на войни, юнаци и герои. Но аз знам, че моя дух, моята кръв са и ваши дух и кръв, така щото в духа и кръвта си едно сме. Знам, че това, което аз не търпя и вие не търпите. Затова, народе - сега е нашето време! Дързост и вяра и само напред. Времето няма да чака нас!