Аз загубих и спечелих в живота. Спечелих син, загубих баща... Аз постигнах
нещо досега, имам следа, която да оставя назад. Преследвам моята мечта - да стана поетеса и чрез стиховете си, да печеля приятели, които да са до мен - в добрите и лошите моменти! След себе си. Аз разбрах повечко от болката, но не се сърдя.Затова всяка малка радост, на безумно щастие преобръщам! И така вървя, все още напред, към утрешния ден и крия сълзите издайнички на преживяното от мен. Изливам душата си върху белия лист и не мисля кого и с какво нараних, защото съм до болка искрена. "Извинявай!", изричам на наранените и отминавам, леко горда от себе си! Защо "леко", ами защото все пак някого съм засегнала с нещо... Писма в рими творя, защото понякога тежи искреноста, прозирайки злобата
на хората, аз търся посоката на моето минало, за да го сглобя, след като премахна"гнилото"и го оставя след себе си чисто, за да продължа... Затова се опитвам да не съжалявам за нищо.
Но наивна и истинска, искрена и лесно раним ...