Аз загубих и спечелих в живота. Спечелих син, загубих баща... Аз постигнах
нещо досега, имам следа, която да оставя назад. Преследвам моята мечта - да стана поетеса и чрез стиховете си, да печеля приятели, които да са до мен - в добрите и лошите моменти! След себе си. Аз разбрах повечко от болката, но не се сърдя.Затова всяка малка радост, на безумно щастие преобръщам! И така вървя, все още напред, към утрешния ден и крия сълзите издайнички на преживяното от мен. Изливам душата си върху белия лист и не мисля кого и с какво нараних, защото съм до болка искрена. "Извинявай!", изричам на наранените и отминавам, леко горда от себе си! Защо "леко", ами защото все пак някого съм засегнала с нещо... Писма в рими творя, защото понякога тежи искреноста, прозирайки злобата
на хората, аз търся посоката на моето минало, за да го сглобя, след като премахна"гнилото"и го оставя след себе си чисто, за да продължа... Затова се опитвам да не съжалявам за нищо.
Но наивна и истинска, искрена и лесно ранима, как ще бъда за дълго жива?
Крася душата си с вашите усмивки. Разтопявам се от умиление, когато ми напишете "Прегръщам те, Гале" и още по-окрилена, продължавам да пиша и разкази, и стихове, и есета, па дори и в рими... Не се уморявам, защото чрез тях се преражда душата ми.
Тук, в сайта "Откровения", аз успявам да се чувствам истински обичана... Моето момче, то... макар и с мен, макар, че ме обича, макар и толкова добричко, ми дава смисъл да съществувам, защото ме дари със син, създаден с любов завинаги... Синът ми е, цвете в саксия. Той е живо доказателство, че има и незаменими моменти в живота ми, и че не всичко назад е болка, отчаяние и мъка непрогледна, защото от сълзите в очите си, не виждах на сантиметър пред носа си. Те замъгляваха и нощите, и дните ми. Защо съм до смърт дръзка да споделя всички тези неща, които са толкова лични и по принцип би трябвало да останат в тайна от всички близки и далечни хора? Ами, защото ви обичам!
Защото ми давате обич, защото сте толкова мили и станахте едно от трите (четирите фактора, които ме поддържат жива - синът ми, моето момче, майка ми и ВИЕ!!!)
Надявам се в моята изповед, някой да намери частичка от себе си...
Защото тогава,в този момент,когато той я открие,ще е някак и частичка от самата мен,ще сме свързани с невидима нишка,ще бият няколко удара сърцата ни в едно.
Аз съм толкова обикновена,че понякога се плаша, че няма да съм задълго... специална по своему за хората, които страшно много обичам...
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены