27.11.2007 г., 9:29 ч.

До моите две семейства - това вкъщи, и до това семейство тук - в сайта!! 

  Проза » Писма
1306 0 24
2 мин за четене

Аз загубих и спечелих в живота. Спечелих син, загубих баща... Аз постигнах
нещо досега, имам следа, която да оставя назад. Преследвам моята мечта - да стана поетеса и чрез стиховете си, да печеля приятели, които да са до мен - в добрите и лошите моменти! След себе си. Аз разбрах повечко от болката, но не се сърдя.Затова всяка малка радост, на безумно щастие преобръщам! И така вървя, все още напред, към утрешния ден и крия сълзите издайнички на преживяното от мен. Изливам душата си върху белия лист и не мисля кого и с какво нараних, защото съм до болка искрена. "Извинявай!", изричам на наранените и отминавам, леко горда от себе си! Защо "леко", ами защото все пак някого съм засегнала с нещо... Писма в рими творя, защото понякога тежи искреноста, прозирайки злобата
на хората, аз търся посоката на моето минало, за да го сглобя, след като премахна"гнилото"и го оставя след себе си чисто, за да продължа... Затова се опитвам да не съжалявам за нищо.
   Но наивна и истинска, искрена и лесно ранима, как ще бъда за дълго жива?
Крася душата си с вашите усмивки. Разтопявам се от умиление, когато ми напишете "Прегръщам те, Гале" и още по-окрилена, продължавам да пиша и разкази, и стихове, и есета, па дори и в рими... Не се уморявам, защото чрез тях се преражда душата ми.
   Тук, в сайта "Откровения", аз успявам да се чувствам истински обичана... Моето момче, то... макар и с мен, макар, че ме обича, макар и толкова добричко, ми дава смисъл да съществувам, защото ме дари със син, създаден с любов завинаги... Синът ми е, цвете в саксия. Той е живо доказателство, че има и незаменими моменти в живота ми, и че не всичко назад е болка, отчаяние и мъка непрогледна, защото от сълзите в очите си, не виждах на сантиметър пред носа си. Те замъгляваха и нощите, и дните ми. Защо съм до смърт дръзка да споделя всички тези неща, които са толкова лични и по принцип би трябвало да останат в тайна от всички близки и далечни хора? Ами, защото ви обичам!
Защото ми давате обич, защото сте толкова мили и станахте едно от трите (четирите фактора, които ме поддържат жива - синът ми, моето момче, майка ми и ВИЕ!!!)
   Надявам се в моята изповед, някой да намери частичка от себе си...
Защото тогава,в този момент,когато той я открие,ще е някак и частичка от самата мен,ще сме свързани с невидима нишка,ще бият няколко удара сърцата ни в едно.
   Аз съм толкова обикновена,че понякога се плаша, че няма да съм задълго... специална по своему за хората, които страшно много обичам...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Мая!!!
  • Глори,Теди,искрено благодаря!!!
  • С много обич те прегръщам, мило момиче!!!
    Прекрасна е душата ти!
  • Благодаря ти,Петинка!!!
    Прегръдка и за теб,миличка!!!
  • С тебе бие и моето сърце!
    "Прегръщам те, Гале" !!!
  • Благодаря ти,миличка!
    Така е,писането помага много!!!
    Прегръщам те силно и те обичам!!!
  • Бъди щастлива!Защото го заслужаваш!И продължавай да пишеш,защото писането отнема от болката и те прави по-силна и по-смела!
  • Благодаря ти,миличка!!!
    Прегръщам те!!!
  • Намирай винаги любовта на хората чрез стихове,чрез всеотдайност и нежност!Прекрасно!
  • Сестричке,благодаря ти за милите,искрени думи!!!!
    Прегръщам те и те обичам!!!
  • Гале, първо искам да ти кажа, че много точно си определила подкатегорията на творбата - "Писма".
    То е точно това - писмо, послание от теб за всички нас.
    И още нещо.
    С този текст за пореден път ми показваш че си емблемата на сайта, защото ти си Откровение, Емоция и Чистота.

    Поздрав и усмивка.
  • Веси,Ели,прегръщам ви силно,силно....
    Благодаря ви,че сте ме разбрали и благодаря от все сърце за прекрасните коментари!!!
    Прегръщам ви и ви обичам!!!
  • Поздрави Гале...Продължавай да "галиш" твоето семейство и нас тук.Бъди все така искрена и обичлива.И да не ти минават такива мисли,че няма да си задълго.Понякога може да удължим живота си и с мисли.Мисли положително!
  • Миличка,сви ми се сърцето,докато четях...моята частица е тук!
    Не те познавам лично,но ти се разкриваш до дъното на душата си пред нас...истински Човек си и те уважавам страшно много!Прегръщам те!
  • Благодаря ви искрено!!!
    Обичам ви!!!
  • Истинска си,Гале!В този зайт,осъзнах,че има страхотни хора с чисти души..ти си една от тях.Прегръщам те,дори и да не съм ти особено близка..всеки ден седокосвам малко,по малко до теб чрез творбите ти!
  • Минаха ми толкова мисли през главата,до като го четох...Болката е болка-тежка,трудна...но не и невъзможна.Тя те прави по-силен след това,учи те...Аз намерих частица от себе си тук...Събрали са се много истински хора в този сайт.Хора,които имат големи души,а не дребнави душици.Ти си една от тях.Аз се радвам,че съм част от това по някакъв начин...Благодаря.Прегръщам те !
  • Благодаря ви,че ви има и за милите думи от все сърце ви благодаря!!!
    Прегръщам ви!!!
  • И аз те обичам, мила Лунна сенчице,
    с цялото си сърце и душа.С много обич за теб.
  • Много си истинска, хубаво пишеш и аз съм една,
    от които те обичат истински!С обич, мила Галя!!!
  • Благодаря ви,мили приятели от моето семейство,тук в Откровения!!!
    Прегръщам ви!!!
  • Знаеш, че има хора, които те обичат и държат на теб!
    Поздрави, Гале!
  • Болката е неизменен спътник на всяко едно същество. Трябва да си силна и да я преодоляваш. Да бъдеш над нея. И да изпитваш радост, че все пак има хора, за които ти си НЕЩО. Не е важно колко са, а дали са истински.
    Желая ти щастие!!!
    Поздравления!!!
  • Гале, кой не е потъвал в болка, дотолкова че нищо не е виждал в светлина..., до полуда и мисъл за ослепяване...!?!? Е, аз съм! Боляло ме е неистово и безпределно!!! Смела си да напишеш всичко това! Поздравления!
    Желая ти безкрайни поводи за щастие и светлина!
Предложения
: ??:??