Правилникът за движение по пътищата е едно митично сказание, малко като ония скрижали дето уж Моисей е дялкал на планината преди няколко хиляди години. Всички са наясно, че го има (или поне са чували за него) - точно като Божиите заповеди - обаче единици "праведни люде" (в своите очи) и "балами" (в очите на останалите) ги спазват. 

Като вземеш книжка е парадокс (за повечето) - взимаш я, не щото много те бива, а щото си достигнал нужния минимум да минеш. 

Обаче за да караш в нашата реалност ти трябва комбинация от рефлексите на пилот на Формула 1, речника на пернишки тираджия и тарикатлъка на търговец от Капалъ чарши. Всичко това комбинирано с виртуозно (във вашите очи) и напълно самоубийствено (за всички други) тормозене на подопечното МПС. Неслучайно е казано, че ако караш по правилата у нас, рано или късно някой ще те загрее я с благословия, я с нещо по-неприятно.

Обаче, закърмен с правилника за движение по пътищата (щото той освен в скрижалите, пардон, листовките, се съдържа и в мозъка на всеки новоизпечен пишман-шофьор), ти решаваш да си караш по правилата... Грешен ход, гринго. Щото в дивата балканска действителност предимството е на по-тежкия и по-големия. 

Казано накратко, добре дошли в джунглата!  

За да не остане това на ниво "празни приказки", смятам да ви разкажа, подобно на една известна психоложка, истински истории от моята практика. 

Че съм пишман шофьор е повече от ясно и самочувствие имам на лукова глава, така че правилникът се спазва със запетайките, зер един е талонът и малко са наказателните му точки... Обаче останалите участници в движението са с далеч по-различни мераци. Дори и да предположим, че съм бавна и некадърна (даже направо си го твърдим), пак има джигитски* изпълнения. 

Едно от първите неща, на които те учат на шофьорския курс е да не се отклоняваш от пътя си, когато около теб профучава джигит, защото уж той (като някое митично същество) си е преценил как да мине... Да, де, ама проблемът е, че никъде на челото на останалите участници в движението не пише "джигит". 

Та, още на шофьорските курсове имах епични случаи. Като да те изпреварват от ДЯСНО, докато правиш ЛЯВ завой с учебната кола (обозначена като такава) от микробус. Но да кажем, че това се е дължи на моята некадърност, нали.

Обаче днес малко тъпомерът беше счупен (до степен да се чудя кой на кого и защо е дал книжка). Излизаме двете с майка ми, значи, до магазина. Въпросната локация е на 20 минути с колата, не е като на другия край на София, но е някъде в сърцето на Надежда. 

Първи казус - на няма и десет минути от началото на пътуването, ТИР едва не ни изблъска от пътя. Причината? Явно искаше да се мушне леко неправомерно пред мен, не си прецени мястото и вместо да си се върне в своята лента (аз нито имах къде да отбия, нито можех вече да намаля, защото неговата кабина е наравно с моята количка) използва предимството на по-тежкия (къде е моята въшка на фона на 20 тона или колкото там е). Мигач подаден? Тцъ? Да обърне внимание, че нямам къде да отбия? Йок... Удрям спирачки, преди да съм станала на ламаринен сандвич и се опитвам да се окопитя. Клаксони зад мен и рязко изпреварване (щото все пак ми трябва време да тръгна, нали).

Втори казус - Същото кръстовище, пет секунди по-късно. Зелен светофар, тръгвам и някакво червено петно се стрелка покрай мен със скорост по-висока от тая на частиците в ускорителя в Церн. Псувам, намалявам и го пропускам. Гадта е минала на боя разстояние, а тва мигачът е за украса, как иначе? После същата тази личност си минава like a boss направо директно от лентата за десен завой... 

Трети казус (вече на връщане от магазина) - чакам аз първа кола за ляв завой. Уловката е, че въпросното кръстовище движението е оплетено като свински черва и редовно завиващите наляво не си уцелват лентата, докато не са минали едно две трети от пътя (щото е много трудно да завиваш, нали...). Човек ще каже, че само по прави американски магистрали са се движили и никога не им се е налагало да завиват. Изпълнения съм виждала доста, но днес един "майстор" на автомобилизма просто ме разби (в преносен и почти буквален смисъл). Завива си човекът, с мръсна газ, по нашенски и се оказа не само малко в моята лента, а директно срещу мен. За да докаже, ме му липсват не само първите седем години, но и едно две трети от мозъчния обем обаче, вместо да се измести и да се върне в своята лента, той продължава. На челен удар, без да забавя. Едва на едно 3 метра (толкова ми се видяха, може и повече да е било) се сеща да спре (след като започнах да размахвам ръце, вече направо виждайки как се блъска в мен) и да се разкара. И не, не беше пубер, каращ колата на тате. Беше чичка на 50+... 

Псувам и се изнасям от кръстовището, вече видяла твърде много джигити на куп (тези които се мушкат от лента в лента на боя разстояние не ги броя даже). Обаче се чудя нещо, тоя правилник за украса ли е? 

Добре дошли в джунглата! А родната полиция (в лицето на някой луноход на позиция-хранилка) ни пази. Уж. А иначе е заешка лапа, подкова и светена вода

* "джигит" (съществително) - някога майстор ездач. В съвременен смисъл е на шофьор-идиот.