Правилникът за движение по пътищата е едно митично сказание, малко като ония скрижали дето уж Моисей е дялкал на планината преди няколко хиляди години. Всички са наясно, че го има (или поне са чували за него) - точно като Божиите заповеди - обаче единици "праведни люде" (в своите очи) и "балами" (в очите на останалите) ги спазват.
Като вземеш книжка е парадокс (за повечето) - взимаш я, не щото много те бива, а щото си достигнал нужния минимум да минеш.
Обаче за да караш в нашата реалност ти трябва комбинация от рефлексите на пилот на Формула 1, речника на пернишки тираджия и тарикатлъка на търговец от Капалъ чарши. Всичко това комбинирано с виртуозно (във вашите очи) и напълно самоубийствено (за всички други) тормозене на подопечното МПС. Неслучайно е казано, че ако караш по правилата у нас, рано или късно някой ще те загрее я с благословия, я с нещо по-неприятно.
Обаче, закърмен с правилника за движение по пътищата (щото той освен в скрижалите, пардон, листовките, се съдържа и в мозък ...