Договор
( Прелюдия към Дежаву)
Болката ме изпрати в мрака. Цялото тялото ме болеше и особено главата. Опитах се да помръдна и не успях. Опитах се да извикам и не можах. Ужасната болка сковаваше цялото ми тяло. Най-много ме плашеше абсолютният, непрогледен мрак заобикалящ ме отвсякъде. Усещах го влажен и студен, а може би това усещане идваше от потта извираща от всяка пора на парализираното ми тяло. Дишах бавно и трудно и така ме беше страх, че ако устните ми можеха да се мърдат щяха да се тресат конвулсивно. Но най-страшното беше, че мама я нямаше. Не можех дори да я извикам. Бях сама, толкова сама в този мрак. И болеше, толкова много болеше.
-- Искаш ли да видиш отново мама?
Хрипливият глас дойде от никъде. Огледах се, но виждах единствено мрак.
Опитах се да отвърна „Да, искам, моля", но от устните ми не излезе и стон.
-- Тогава само трябва да поставиш малкото си пръстче ето тук...
Сега успях да различа някакъв голям лист хартия точно срещу мен. Имаше думи на него, много думи. Не може ...