Emiliq3 (Емилия Костова)
8 10
4 июл. 2014 г., 07:42

Докосвам тишина 

  Проза
859 0 3

Капка дъжд или сълза, не разбирам, 

виждам просто тишина.

Светкавица проблясва тихо, виждам очите и ръцете и крадливи.

Разтапям се от нежност на фона на гърма...

И чувам просто тижина.

Тиха буря в мен навлиза, черни обаци извиват се над мен.

Тя е далеч. Но от студ потръпвам и от огнените и очи, разтапям се.

Бурен вятър подухна от нея срещу мен.

И помирисвам просо тишина.

Тя закрачи, бурята се приближи. С едни такива изгарящи от студ очи.

Спрях да дишам, спрях сърцето си, за да усетя нейното в ледената страст.

... Ще я прегърна! Слънцето изгря.

И докосвам само тишина.

© Емилия Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря.
  • Много красиви метафори!Оригинално и силно написано.Много е увлекателно и интересно!Има стихиен и буен характер!Хем усетих студения вятър, хем горещия полъх.Много хубаво!Браво!
  • Хм...прочетох всичко, което си писала (т.е. тук). Хареса ми. Имаш леко... неконвенционален (?) начин на изразяване (мисля, че това е хубаво)... Поздрав.
Предложения
: ??:??