Докосвам тишина
Капка дъжд или сълза, не разбирам,
виждам просто тишина.
Светкавица проблясва тихо, виждам очите и ръцете и крадливи.
Разтапям се от нежност на фона на гърма...
И чувам просто тижина.
Тиха буря в мен навлиза, черни обаци извиват се над мен.
Тя е далеч. Но от студ потръпвам и от огнените и очи, разтапям се.
Бурен вятър подухна от нея срещу мен.
И помирисвам просо тишина.
Тя закрачи, бурята се приближи. С едни такива изгарящи от студ очи.
Спрях да дишам, спрях сърцето си, за да усетя нейното в ледената страст.
... Ще я прегърна! Слънцето изгря.
И докосвам само тишина.
© Емилия Костова All rights reserved.
