Emiliq3 (Емилия Костова)
8 10
Jul 4, 2014, 7:42 AM

Докосвам тишина 

  Prose
861 0 3

Капка дъжд или сълза, не разбирам, 

виждам просто тишина.

Светкавица проблясва тихо, виждам очите и ръцете и крадливи.

Разтапям се от нежност на фона на гърма...

И чувам просто тижина.

Тиха буря в мен навлиза, черни обаци извиват се над мен.

Тя е далеч. Но от студ потръпвам и от огнените и очи, разтапям се.

Бурен вятър подухна от нея срещу мен.

И помирисвам просо тишина.

Тя закрачи, бурята се приближи. С едни такива изгарящи от студ очи.

Спрях да дишам, спрях сърцето си, за да усетя нейното в ледената страст.

... Ще я прегърна! Слънцето изгря.

И докосвам само тишина.

© Емилия Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря.
  • Много красиви метафори!Оригинално и силно написано.Много е увлекателно и интересно!Има стихиен и буен характер!Хем усетих студения вятър, хем горещия полъх.Много хубаво!Браво!
  • Хм...прочетох всичко, което си писала (т.е. тук). Хареса ми. Имаш леко... неконвенционален (?) начин на изразяване (мисля, че това е хубаво)... Поздрав.
Random works
: ??:??