Свечерява се. И си на терасата. Заслушана в трафика, допиваш изстуденото бяло вино. То те отнася там, където искаш да бъдеш. На някой топъл остров. С широка ивица и лек полъх между листата на палмите. В ярък залез от онези, които винаги се помнят. Отпиваш и отпускаш глава. Оставяш се монотонността на трафика да те завладее и откара по-бързо до онова място. Живее ти се някъде далеч. Далеч от всичко и всички. От добре познатото ежедневие. И колегите. От задръстванията в големия град. От тъжните и вечно оплакващите се лица. Всичко те натоварва и задушава бавно. Вече искаш да си далеч и да не мислиш за утре. Искаш да освободиш съзнанието си и просто да бъдеш себе си. Да бъдеш онова щастливо момиче, което нямаше грижи. Беди и куп неща, за които да мисли. Иска ти се да бягаш и никога да не поглеждаш назад. Никога да не си спомняш за болките, които карат сърцето ти да спира. Мечтаеш за изход, за портал, който ще те отведе някъде. Невидимо за всички, които чакат твоята дума, твоето действие. Писнало ти е да отдаваш внимание на незначителното и да правиш услуги на хора, търсещи единствено изгода от приятелството ти. Иска ти се да изкрещиш, че не си сляпа. Че виждаш нередностите. Че чуваш недомлъвките. И че знаеш кое е неправилното. Полита ти се извън рамките на така познатия свят, за да намериш себе си отново...
И аз се доближавам до теб. Спускам ръце по рамената ти и докосвам ръцете ти. Сплитам пръсти с твоите и те обгръщам. Заравям глава в косите ти и вдишвам от аромата им. Притискам те до себе си плътно. Обожавам колко си моя, колко си крехка и как ме докосваш. Чувствам за мой дълг да те пазя и закрилям. Да правя всичко, за да си добре и за да си щастлива. Поне във времето, в което сме заедно. Иска ми се да съм твое избавление. Макар и моментно. Да съм твоя опора. Начин за достигане на недостижимото. И прошепвам тихо в ухото ти колко много те обичам. И как се нуждая от теб. Как ми липсваш. И че ако имам възможност... бих бил с теб през целия ден. Някъде извън този хаос. Отмествам косата ти и докосвам устни по нежните места зад ухото и надолу по рамото ти. Усещам парфюма ти и това ме влудява. Иска ми се да останем така завинаги. Близо един до друг. Прегърнати и усещащи топлината на преливащите чувства. И спускам ръка между бедрата ти и натискам нежно, напълно отдал се на емоциите си. На любовта си към теб. Отнасям се... там, където ние контролираме времето...