Глава 22
Бях в стаята на Елисавета, като тя си беше легнала в леглото и плачеше, а аз се опитвах да я успокоявам. Не си бях давала сметка до каква степен момичето е било влюбено в сина на опасен мафиот и нямах никаква представа дали приказките за Доктор Вреден са истина. Предполагах само Димитър можеше да разчисти това объркване и нямах търпение да се върна при него и да разбера какво става.
Елисавета заспа и аз реших да я оставя да си почине, затова ѝ оставих бележка ако има нужда от мен, да ми звънне, и номера ми, и след това излязох от стаята ѝ. Нямах идея кое време на деня беше и кога баща ѝ или майка ѝ ще се върнат, но реших да се обадя на Асен преди да отида да видя Дими. Обясних му за случилото се и той ме увери, че веднага се прибира. Видях, че е четири часа следобеда.
Поех към стаята на Димитър, все така замислена и обезпокоена, и влязох направо без да чукам. Дими бе седнал на един фотьойл, който гледаше навън, и беше все още с шарената си риза и черен панталон, с които бе по- ...