11 янв. 2024 г., 18:46

Долу маските - 10 

  Проза » Повести и романы
230 1 0
42 мин за четене

Ню Йорк

Имение Роуз гарден

16,00 ч.

  Една черна лимузина приближи желязната масивна врата на имението и спря. Шофьорът Били подаде звуков сигнал с клаксона. Автоматичната врата постепенно започна да се отваря. Колата потегли бавно и след един десен завой спря пред входа на къщата на Ричард Стоктъм.

  От двете страни на бронираната стъклена входна врата стояха прави двама охранители, облечени в тъмни на цвят костюми и с тъмносини вратовръзки. Единият от тях, този от дясно, услужливо пристъпи напред и отвори задната врата на лимузината откъдето слезе Вези.

– Добре дошли, господин Бронксли! Очакват ви в кинозалата – приветства той слизащия от колата гост.

– Много добре! – отвърна той и тръгна да влиза в дома на милиардера.

  Охранителят се обърна, мина пред него и закрачи с широки стъпки. Преминаха през входното помещение, покрай трапезарията за гости и се озоваха пред широко отворена и шумоизолирана с кафява кожа врата.

  Вези влезе вътре и видя добре осветена малка зала с кремави на цвят стени и таван.

  Подът беше застлан с червен мокет. Три реда кожени кресла бяха наредени шахматно, а пред тях бяха поставени два големи зелени кожени фотьойла и малка кръгла маса.

  Ричард Стоктъм се беше разположил в единия кожен фотьойл пред неголям бял екран, запълнил изцяло насрещната стена и пиеше следобедния си английски чай от листенца покрити със слой от двадесет и четири каратово злато марка /„24 Karat Gold Afternoon Tea”/ 24 карата златен следобеден чай. Собственикът на имението беше уверен, че напитката е много полезна за здравето, намалява нервното напрежение и физическата умора и беше сигурен, че тя е с неповторим вкус и издава благополучието на пиещия я.

– Точен като баща си – каза той, остави чашата си с чай на масата и лениво кимна с глава на влезлия младеж. – Извини ме, но трябва да одобря новия кандидатгубернаторски клип – допълни и подкани с ръка Бронксли да седне на фотьойла до него.

– Благодаря, за поканата! – стисна подадената ръка той и седна. – Не знаех, че притежавате и медии господин Стоктъм.

– Ричи... за теб съм Ричи.

– Иска ми се да те питам... Ричи, ти защо винаги ходиш без предпазна маска?

– Ваксиниран съм отдавна. Това е... истината. Ти също си ваксиниран, както майка ти и баща ти.

– Не си спомням да си ми били инжекция скоро.

– Дейвид би трябвало да ти е пръснал спрей ваксината в устата... още миналата година

– Да спомних си с дъх на хвойна беше. Но той каза, че това предпазвало гърлото от ангини...

– Никаква ангина! Това е ваксина против КОВИД-19.

– Ричи, ти откъде знаеш?

– След малко ще стигнеш сам да отговора на този въпрос, младежо.

Вези реши да замълчи и отклони темата с въпрос, като посочи екрана пред него:

– Ричи, коя медия изработва този клип?

– Медийна групировка Примус медия монди. Притежавам мажоритарния пакет акции.

– Това е страхотно. Нали Джена е студентка във филмовата академия в Ню Йорк?

– Вече я завърши и се надявам да поеме един от президентските постове в медията. Както знаеш имам две внучки Сара и Джена.

– Да допълня. Имате две прелестни внучки! – поласка го той.

– О, благодаря ти, благодаря ти! – Домакинът се протегна и взе една пура от хумидора, поставен вдясно до него. Доближи я до носа си. Помириса я. – Искам да поговорим за нещо важно и затова ти насрочих тази среща, когато те срещнах на благотворителния бал на фондация Бъди добър. Баща ти беше уникален човек, ерудит и интелигентен. Правеше бизнес с такава лекота, че всички приятели благородно му завиждахме...

– При цялото ми уважение Ричи, но баща ми не е мъртъв! – прекъсна го Бронксли – нещо се е случило и затова не може да се прибере.

– ...разбирам те, но минаха четири месеца от отвличането му. Никой ли не е искал откуп за него? Или пък нещо друго?  – Той отвори капака на хумидора и постави пурата обратно.

  Разговорът, който си беше наумил да проведе, изискваше концентрация на вниманието му. Пушенето за него беше разтоварващо и необременяващо и не предразполагаше към сериозни разговори.  

– Какво нещо друго? – отвърна с въпрос Вези.

– Например скъпоценности.

– На майка диамантите стоят непокътнати.

– Никой ли не е търсил от теб три милиарда долари инвестирани в началото на азиатската криза? – загадъчно промени темата милиардерът и се загледа в очите му.

  Вези леко се стресна от въпроса, но се овладя и лицето му не направи нито една гримаса.

– Трябва да питам одиторската къща. Аз, лично прегледах активите на Интер прима, но такава инвестиция не открих.

Ричард Стоктъм не остана доволен от отговора на младежа. Отпусна се във фотьойла и се замисли:

„Младият Бронксли започва да ме изнервя... нищо няма да каже”.

– Знаеш ли нещо за тайното общество Бретернити, към което принадлежеше баща ти? – попита след секунди.

– Не много! Като малък чух един път, че е бил масон – отвърна бавно и с равен тон той, за да не се издаде, че знае от баща си за него.

– Масон!? Никакъв масон не е бил! Ние сме тайно общество с тайни, за разлика от масоните – те не са тайно общество, те са общество с тайни.

– Какъв е бил и кои „Ние”?

– Audi, vide, sile* младежо, и виж какво ще ти покажа на екрана. Не ме прекъсвай. Отвори си ума и спомените. От това може да зависят бъдещето и животът ти. – Стоктъм се протегна надясно и взе от масичката до него дистанционен кейборд. Натисна един бутон и екрана на стената светна. Показа се прозорец с надпис „pass“ и той започна да вкарва шестнадесет цифрова парола.

*Audi, vide, sile (лат.) – Слушай, гледай и мълчи.

  Вези не можа да я види защото бе защитена и вместо знаци на екрана се показаха звездички. С периферното си зрение обаче видя, че милиардерът пише бързо и то само в средата на кейборда.

  Ричард Стоктъм въведе паролата, натисна ентер и на екрана се появи надпис: – Инвестиционен фонд Бретернити. После остави кейборда на масичката до него и започна да разказва:

– Ще ти открия най-пазената тайна на света. Този фонд работи с пет трилиона долари и тук са парите на едни от от най-влиятелните и могъщи хора на Америка, Европа и Азия. Частта от нашите пари, неразумно инвестирана от баща ти е в размер на пет милиарда долари. Тези пари трябва да ги възстановите вие... неговите наследници.

– За вашата инвестиционна дейност не знам нищо. Преди време, татко ми разказа за вас и ми показа вашия символ Бретернити диамант.  Знам къде се намира – излъга младежът, защото беше със закрити очи когото баща му го заведе в склада и му го показа. – И какво общо имаме наследниците с тези пари?

– Ооо... момче, баща ти беше в управителния съвет на нашия фонд – раздразнено му отговори Ричард.

– Какво общо имам аз?

–Трябва да откриеш съвместно с коя банка е инвестирал парите баща ти и къде. Диаманта си открил. Това е добре. В замяна ще те направим наш член.

– Член на какво?

– Гледай и после ще питаш – каза Ричард Стоктъм. Протегна се и натисна ентер на кейборда до него.

На екрана се появи надпис:

Устав на Ивестиционен фонд Бретернити. Отдолу имаше герб с корона и девиз на латински език Vires unitae agunt.*

*Vires unitae agunt /лат./ – Силните действат заедно.

Чу се глас на диктор, който започна с равен плътен глас да говори:

1. Ние бретерите командваме всички и всичко.

2. Ние създаваме условия на всички наши членове и техните приятели за просперитет и благоденствие.

3. Ние създаваме самочувствие на членовете ни, че са спасители на света и месии на новото на Земята.

4. Ние знаем и пазим истинската история на това което е извършено в човешката еволюция. Всичко което се случва на Земята е плод на нашия елит, идеи и планиране.

5. Ние полагаме особени грижи за прогреса на земната цивилизация за да служи единствено на нас, както и за състоянието на явен упадък особено в културно и духовно отношение на нашите врагове.

6. Ние даряваме милиарди долари в проекти и международни групи, когато те единствено работят в услуга на нашето световно икономическо господство.

7. Ние взимаме решения за налагане на икономическо господство във всички страни в Европа, Африка, Южна Америка и Aзия с причина защита на сериозните ни активи в тези страни.

8. Ние съзнателно насаждаме у нискоинтелигентните, чернокожите и цветнокожите  невежество, неуважение към училище, образование и култ към пари и коли.

9. Ние осигуряваме парите на религиозни организации и университети по света и чрез тях налагаме индоктринация.

10. Ние пряко осигуряваме влияние, контрол и определяме кой ще получи публичност в големите световни новинарски медии.

11. Нашите истински решения и истински изпълнители остават скрити от очите на обществото. При разкрития незабавно активизираме наши хора от всеки континент с цел заличаване на личности и правителства.

12. Ние даваме неограничени финансови стимули на наши протежета в името на тяхната зависимост, послушание и вярност. Винаги ги награждаваме с политическа власт и богатство.

13. Ние контролираме човешката популация. Създаваме войни и конфликти. Разпространяваме болести и епидемии, рака, вируси и инфекционните болести. Нашите учени измислят вируси и ваксини който покосяват милиони и следят за числеността на човечеството. То трябва да бъде сведено до един милиард души.

14. Ние бретерите винаги правим нищо за власт и пари.

15. Нашите съпруги и деца никога и нищо не знаят.

16. Ние, бретерите живеем в бъдещето и се наслаждаваме на това.

Гласът от екрана спря да се чува, лампите в залата светнаха.

„Невероятно! Тези ли са истинските "контрольори" на човешката популация. Това е брутална лудост. Какви са тези хора? Това ли са господарите на света? Те ли разпространяват коронавирусите? Ако това е истина, че командват всичко... значи те са световно тайно икономическо правителство в сянка” – наум изнегодува Вези.

Стоктъм леко се изкашля. Обърна глава към госта си и каза:

– Времето за разлика от парите не се натрупва, то е постоянно. Ако се чувстваш замаян, не се безпокой, ще го преодолееш. Ако живееш сред луди хора трябва да научиш какво е лудост. Маймуната си остава маймуна дори и да е облечена в костюм и вратовръзка. 

  Вези Бронксли се правеше, че слуша но съзнанието му бе разбунтувано от фашистките възгледи на чутите думи. За щастие в съзнанието му изникнаха думите на майка му: – „Не прибързвай с него и разговаряй все едно, че играете партия шах”.

– Хората повече вярват на очите си отколкото на ушите си – продължи да разсъждава милиардерът и добави на латински – „Silentium est aurum”. Мълчанието е злато, момче. Затова ти давам срок от един месец за да откриеш тези пари.

– За втори път ти казвам, Ричи, не знам нищо!

– Нищо на този свят не може да се извърши без грешки защото глупаците са така изобретателни – не му повярва той. – Приятен е този миг който не очакваш.

– Не съм глупак и нищо не очаквам да е лесно и нищо не е приятно – с уплаха каза младият мъж. – Обещавам ти, че когато открия парите заедно с диаманта ще ги предам на Бретернити общество.

– Никой не бива да бъде изключение, момче. Не може само да получаваш трябва и да даваш. Това са природните закони.

– Още не съм влезнал във владение на наследствения дял от баща ми.

– Необходимостта не знае закон. Брадата расте а главата нищо не знае. – Стоктъм стана и му подаде ръка. – Времето ми отделено за теб, Вези, свърши. Да не ти мине през ума да споделиш с някой за видяното! Приятно прекарване в рая, но запомни... чест е да те изгонят от ада. Имаш един месец!

  Младият Бронксли не отговори, стана от креслото и пое студената му ръка. Искаше да се махне по-бързо от този дом и затова чевръсто се насочи към изхода и излезе от къщата. Кимна на бодигарда си Боби който го чакаше до задната врата на лимузината, качи се вътре и се отпусна с удоволствие на меката кожа на задната седалка.

„Защо старецът ми довери цялата истина. Сега, след като знам всичко или почти всичко, дали няма да ме „поръча”? Как да открия тези пари? Татко, как да постъпя? Татко, къде си?”– си каза наум.

Младият мъж беше вдигнал глава нагоре, сякаш искаше баща му да го чуе отнякъде отвисоко и да му помогне.

Той протегна ръка към подлакътника, натисна едно копче и преградното стъкло отделящо шофьора от купето отзад започна да се сваля.

– Боби! Спри колата и ела при мен.

Лимузината спря, бодигардът слезе от дясната шофьорска врата, тръгна към задната, отвори я и влезе при шефа си. Шофьорът Били отново потегли и лимузината продължи към имението Парк вю резиденс.

– Случило ли се е нещо? – с интерес попита той и седна срещу него.

– От колко време се познаваме с теб, Боби?

– Има... седем години.

– Искам да те питам нещо. Помниш ли, преди четири месеца баща ми беше с мен в Швейцария на почивка и каза, че отива до една банка. Знаеш ли коя е тя?

– Не, не знам! – отговори бодигардът.

– Ти, да не ме пързаляш? – повиши тон Вези.

– Шефе, спряхме до един площад и не знам в коя банка отиде.

  Младият Бронксли прехапа устни. Разбра че Боби няма да може да му каже наименованието на банката.

  Оттам той мислеше да стигне до имената на лицата с който баща му заедно беше инвестирал пари в азиатски високорискови ипотечни кредити. И дали, те наистина са ги загубили при появилото се прегряване на фондовия пазар, прегряването на кредитния пазар и явилата се, като следствие, ипотечна криза при използването на нови непроверени финансови методики и инструменти – като кредитни дефолтови суопове и други деривати.

  Вези присви устни и промърмори:

– А сега, какво ще правя?

– Нещо важно ли се е случило? – опита се да помогне охранителят.

– Боби, от това може да зависи животът ми – реши да му признае той.

– Не говори така, шефе! Първо, баща ти изчезна. Сега някой заплашва теб. Кои са тия? Дай ми ги? – каза той и стисна здраво ръката си в юмрук.

  Вези Бронксли видя неговата решителност и му стана приятно.

– Имам срок от един месец да открия тази банка – започна да описва ситуацията той. – От нея трябва да стигна до хората с които е правил бизнес баща ми. Изнудва ме този старец Стоктъм да му върна парите инвестирани от Интер прима. Имам си работа с най-опасния луд, но с власт.

– Не можа ли да му откажеш? – зададе въпрос бодигардът.

– Не!

– Вези, сега се сетих, че човекът който съпровождаше и охраняваше баща ти до банката не беше от нашите. Преди седмица назад го видях да стои до входа на хотел Плаза и си мисля, че работи като охрана. Беше облечен в черен костюм. Деветдесет и девет процента съм сигурен, че беше той.

– Можеш ли да го откриеш и разпиташ?

– Да.

– Да не заподозре нещо?

– Е, шефе, съмняваш ли се в мен?

– Разчитам на теб! – каза Бронксли и му стисна силно дясната ръка. – Животът ми може да зависи от това дали ще го откриеш.

  Една черна лимузина спря пред хотел Плаза. От нея слезе охранителят на господин Вези Бронксли Боби и се отправи към входа.

  Той имаше намерение да разпита портиерите и шофьорите на хотела за търсения от него човек и да го намери с цената на всичко.

  Естествено, че го откри.

  А, той му каза всичко което знаеше, защо е бил в Швейцария и охотно му каза името на банковата институция.

***

Испания

Голф клуб Ла Педра де оро

10,30 ч.

 

  На частното летише на голф клуб Ла Педра де оро се приземяваше една красива бяла Чесна собственост на корпорация Интер прима. Самолетът леко докосна пистата и се приземи успешно.

  Веднага до кацналата машина се приближи мениджърът на голф комплекса Мануел Иглесиас, облечен в син ленен костюм, с бяла риза, синя враторъзка и синя на цвят предпазна маска на лицето. Вратата на самолета се отвори и на спуснатата стълба се появи Вези Бронксли облечен в червена риза с къс ръкав, бял панталон пристегнат със светло-кафяв колан и кафяви спортни обувки.

  Дестинацията на която пристигаше по покана на милиардера Стоктъм явно не беше много желана от него, защото лицето му бе умислено и тъжно.

– Сър Бронксли, добре дошли в Испания! – приветства го мениджърът. – Надявам се, Вашият първи престой в голф клуба да бъде приятен и Ви пожелавам хол-ин-уан.

– И аз се надявам. Благодаря – отвърна младият бизнесмен. Махна подканващо с ръка на бодигарда си Боби, който слезе след него по стълбата на самолета, да вървят и се отправиха заедно към рецепцията на хотелската сграда.

  След Боби слезнаха още главната секретарка на Интер Прима Пеги Нилсен и четирима охранители; единият от тях беше светлокосият Гарет.

  Частният голф клуб Ла Педра де оро се състоеше от двадесет вили в които винаги се настаняваха само основателите на клуба и хотелски комплекс за техните придружители и охранители. Годишната членска вноска беше два милиона долара и се плащаше наведнъж до четвърти декември и то само от дванадесетте основатели на голф клуба. Влизането на чужди лица, още по-малко на папараци, беше невъзможно.

  Фауната в Ла Педра де оро беше наистина изключителна и предлагаше красива комбинация от цветове и фантазия – прекрасни коркови, евкалиптови, борови, дъбови и палмови дървета. Зелената повърхност на игрището беше майсторски оформена и контура й бе чудесно поддържан, което правеше голф клуба да бъде използван през цялата година – защото испанският климат го позволяваше.

  Всяка дупка изискваше от играча да планира атаката си с грижа за да изпълни успешно изстрелите и да избяга от многото стратегически разположени бункери и водни препятствия. Фарватерите изглеждаха широки на вид и с това отклоняваха вниманието на играещите. Само когато топката паднеше в дупката голфърът можеше да се отпусне.

  Мениджърът на клуба донесе една чип-карта от рецепцията и я даде на Боби. Веднага и двамата се отправиха към вила Орхидея, където тайно отсядаше господин Дейвид  Бронксли, без никой от семейството му да знаеше за това.

Докато охранителят му уреждаше настаняването с Мануел Иглесиас на всички пристигнали с фирмения самолет Чесна, Вези с интерес гледаше към затревеното игрище, палмите и езерото. В него видя да плуват гъски и бели лебеди. Загледа красивата морска гледка,  вдясно, и кокетните вили в испански стил отляво. Всичко това му се стори красиво и спокойно.

„Частен клуб с частно летище за събирания на Бретернити общество. С напълно невъзможен достъп за външни лица и медии. Добре измислено – си каза наум. Какво иска от мен старата лисица Стоктъм и защо ме покани? Какво ми е подготвил? Казах му, че съм открил диаманта. Когато открия парите и тях обещах да предам на Бретернити общество. Дали няма да е опасно за мен?”

  Вечерта към деветнадесет часа Вези се насочи към сградата за събирания на голфърите с името Клубхаус. Той беше построен с много фантазия, защото беше разположен близо до висок и скалист морски бряг от който се разкриваше прекрасна гледка към Атлантическия океан.

   Вези Бронксли влезе през вратата и огледа залата на Клубхаус; беше кръгла, с висок таван и висящ надолу огромен кристален полюлей и с голяма елипсовидна маса точно под него. Светлина влизаше единствено през остъкления таван защото липсваха прозорци по стените.

  Ричард Стоктъм, който стоеше прав до бара и пушеше хаванска пура, го забеляза; беше без предпазна маска. Кимна му с глава и повика при себе си:

– Вези, Вези... ела при мен, момче!

– Ричи! – отвърна той, приближи се до него и издаде лакътя си напред.

– Браво! Успя да дойдеш.

Четирима души вече бяха седнали на широки дървени столове около една елипсовидна маса.

Младият мъж огледа присъстващите, подпря се лявата си ръка на бар плота и каза:

– Не мога да разпозная никой от седящите мъже... с тези маски на лицата.  Ще е чест за мен да се запозная с тях.

– Ще бъде, ще бъде...  

– Ричи, защо ме покани тук? – прекъсна го той. – Не съм добър голфър за да съм ти конкуренция.

– Тази вечер момче, ще присъстваш на заседание на Форума на Бретернити общество. Ще обещаеш да дадеш диаманта и парите на него. Не задавай въпроси! Слушай и отговаряй само, ако аз те попитам нещо. Аз съм Принцепс*, като най-възрастен член и изпълнявам функцията на председател на Форума. Имам правото пръв да се изкажа и да поставя пред него всеки проблем за обсъждане. Това е доживотна длъжност... но съществува и възможност да се откажа – отговори на въпроса му той и замълча.

  Стоктъм се отдалечи от него и доближи един от столовете.

*Принцепс (лат. princeps senatus - пръв сред равните)

  Принцепса, когото останалите от тайното общество уважаваха, имаше неограничени права и задължения. Ръководеше и представляваше Форума при срещи с представители на корпорации, фондове, фирми и правителствата на държави. Изпълняваше решенията му и предлагаше дневния ред на заседанията – това беше една специфична форма на власт за Ричард Стоктъм.

  В залата се чу лек шум и от досега невидими процепи на масата плавно се издигнаха нагоре шест тридесет инчови 3д монитори с вградени високоговорители. Всички бяха насочени в посока към седящите на столовете, на чиито гърбове се виждаха надписи на латински език. Мониторите светнаха. Екраните им бяха разделени на шест квадрата и в тях се показаха силуетите на шестима мъже.

   Те очакваха да започнат конферентна връзка с тях. Членовете на Бретернити общество се събираха винаги на заседенията на Форума само по шест души. Никога не се събираха заедно всичките дванадесет от съображения за безопасност.

Ричард и един господин на средна възраст, който беше прав до този момент,  придърпаха напред два стола и седнаха на тях.

От шестте стола наредени около масата, пет бяха заети. Остана празен само един, този вляво от Принцепса. Всички седящи мъже около елипсовидната маса бяха облечени в бели ризи с дълъг ръкав, без вратовръзки. От джобовете им се подаваше сгъната в правоъгълна форма платнена носна кърпичка, морскосиня на цвят, с извезан отгоре герб Vires unitae agunt.

– Господа... моля, да започваме! Сложете си 3д очилата – подкани присъстващите в залата Ричард Стоктъм и седна на челния стол на масата. – Днес,  имам удоволствието като Принцепс да открия заседанието на Форума.

  Сигурността на конферентната връзка се осъществяваше от охранителна фирма Дейли Секюрити, която беше създала софтуер за криптирани виртуални тунели за хардуерна връзка; файлове от видеовръзката – не бе възможно да бъдат записвани или прехвърляни. Създадената от програмистите на фирмата програма включваше периодична синхронизация която директно не позволяваше видео файловете от нея да стигнат до сървъри, като заобикаляше и всички локални дискове на компютрите.

– Добър вечер, на всички. Съжалявам, Майкъл! – погледна към мъжа на екрана вляво той. – Сега е полунощ при теб.

– Ричи, в Ел Ей и да искаш не можеш да заспиш – отвърна шеговито този от екрана с дълбок и плътен глас.

– Радвам се да го чуя. Приветствам и другите господа от конферентната връзка. Предлагам да продължа делово с нашия дневен ред от три точки. Първа, както винаги... – той погледна папката сложена пред него и я разтвори – ...отчет на дейността на Бретернити общество за шестмесечието. Втора, както винаги... предстоящи инвестиции и дейности, заличаване на пречещи на дейността ни неудобни лица, корпорации и правителства. Обаче, тази вечер ми е изключително приятно да обява трета точка, а именно приемане на нов член в нашето икономическо общество. Всички скърбим за безследно изчезналия наш член Дейвид... повече от пет месеца. Както знаете, нашият правилник ни задължава да сме винаги дванадесет члена. Изключение се допуска само до шест месеца. Така че подлагам по право и по наследство за обсъждане кандидатурата на господин Вези Бронксли за наш член.

Младият мъж слушаше и наблюдаваше с интерес случващото се. Стоеше прав до бара с лице към Ричард и затова на можа да види и различи лицата на мъжете от мониторите. Никой не му предложи 3 д очила. 

– Откри ли младежът нашия символ? – запита един от седящите.

– Да!

– Къде се намира сега? – отново зададе въпрос този.

– В него е. Скрил го е някъде. Иска да го предаде само на Форума. Лично на мен не.

– Истински Бронксли – остана доволен от отговора питащият. – Смел и отговорен...

– Предлагам да минем на първа точка от дневния ред – ловко го прекъсна Стоктъм, – по отношение на свършеното. Моля, предоставям думата на господин Самюъл Смит.

– Благодаря, уважаеми Принцепс! – отвърна седящият от дясната му страна мъж, отвори една папка сложена на масата пред него и отчетливо зачете. – Всички членове, съгласно директивите на прогламата ни „Тотален контрол“, масово търсим и изкупуваме независимо на каква цена стратегически нови изобретения които биха засегнали нашите интереси. Аз, като отговарящ пред Форума за континента Европа докладвам за две изобретения. Първото е на полски учен относно нов вид нa пapaлeлeн интернет. Той би могъл да бъде незaвиcим... не както контролираният от нас сегашен. В началната си фаза това съвсем не е паралелен интернет. Това е  различно разполагане на данните за приложения което имa зa цeл дa дaдe нa пoтpeбитeлитe ĸoнтpoл и влacт въpxy cвoитe дaнни. Пoтpeбитeлите ще могат не само да ги cъxpaнявaт, но и пpoмeнят. Евентуалното рaзвитиe нa тaзи идeя oзнaчaвa, чe те нямаше да cъxpaнявaт своите дaнни нa нашите cъpвъpи... а на техните компютри или в независими многобройни облачни услуги. Тази нова масова паралелна мрежа... нямаше как да я контролираме с нашите квантови компютри, поради сложните кодове за сигурност написани от полския учен. Второто изобретение е на български компютърен учен и разработчик. Той е създал мобилно приложение способно да определя ДНК по слюнка и телесни течности, които залепват по екрана, когато потребителите отключват смартфоните си. Досега съм изпълнил всички директиви на програмата ни „Тотален контрол“. Записваме данни на нашите сървъри от: – лицево разпознаване, пръстови отпечатъци, ИБАН-ите и всички пароли за достъп до е-банкирането; разпознаване на лица по ириса им... от селфитата които правят. Резултати от ДНК пробите ще записваме до месеци. Със сигурност, ще можем да правим незабавно идентифициране на потребителите за секунди по всяко време и на всяко място. Затова, незабавно изкупих и двете компании... по петдесет милиона долара, всяка. Прилагам в доклада и отчет за разходите – той посочи с пръст папката пред него. – Откривателите подписаха  декларации и ни предоставиха ползуването на изобретенията за вечни времена. В момента програмните файлове и мобилното приложение са на съхранение в тайното ни хранилище в Чили.

– Господин Смит, да разбираме ли, че е невъзможно стартирането на парлелния независим интернет и ДНК приложението и ще бъдат ли те отговорно съхранявани при другите новаторски технологии които крием? – попита водещият Ричард.

– Абсолютно, да! – потвърди той.

– Отлична работа, Самюъл. Сега давам думата от името на Форума на господин Лайънъл Дикси... естествено по криптираната конферентна връзка.

– Благодаря, Принцепс! – се чу по високоговорителите. – Аз, като отговарящ пред Форума за континента Азия докладвам, че в навечерието на откриващия се следващата седмица Световен икономически конгрес една британска организация, по мое нареждане, изработи доклад на тема "Повишаване на стойността на неравенството или как нашето невероятно богатство и екстремно високите ни доходи могат да се увеличат по време на вирусната пандемия или след внедряването на пазара на нашата ваксина". В този доклад учените посочват, че сегашната азиатска икономическа система може да бъде реформирана така, че да работи единствено и само в интерес на нас по време на вирусната криза. Сред предложенията в доклада са: незабавно разкриване на данъчни оазиси; преливане на капитали в страни с потенциал за есплоатиране на природните им ресурси; установяване на ниско ниво на корпоративния данък; увеличаване на инвестициите за развиване на обществените услуги, а оттам и обществените поръчки. Второ: – съществена част от контрола ни върху хората в Азия е контролът върху комуникациите между тях. Дали по поща, по телефон или по Интернет комуникациите са успешно следени и изцяло контролирани от нас.. естествено, по електронен път се следят най-добре. Засега можем да подслушаме всяка една услуга, всеки един протокол, всеки един сегмент и адрес от Интернет пространството там. Това е досега. Новото е... – той прелисти следващата страница от доклада и продължи да чете – ...един компютърен чип на китайски откривател Ча Ли. Той може да имитира начина по който човешкият мозък реагира на информацията и я запомня. Новото изобретение оперира в аналогов режим, а не в бинарен. Целта е с новия чип да се опитаме по-успешно, отколкото сега, да контролираме човешкия мозък. От разработките ни до пускането на пазара нещата са сложни: – освен процесор с чип във всеки персонален компютър има и други хардуерни части които трябва да работят с този процесор; трябва ни нова операционна система която да работи и с този процесор; трябват ни и приложения за тази операционна система. Докладвам на уважаемия Форум, че скоро ще ги имаме. Нашите учени ги изработват и остават само изпитанията им. И за финал... искам да споделя с Вас, че нашите финансови експерти успяха да предизвикат жилищна криза в Азия Африка и Латинска Америка. Цените на жилищата тази година, благодарение на разрастналата се с наша помощ вирусна пандемия... в триста хиляди града се вдигат главоломно. Междувременно, нашите банки в тези континенти затегнаха и достъпа до финансиране поради опасенията, че рязкото вдигане на цените на имотите може да удави банките ни в лоши заеми. Балонен имотен пазар, неизбежен срив и сигурна заплаха за техните икономики. Успешно създадохме и дългосрочен проблем... задължихме банките да отпускат 2/3 от ипотечните кредити само в криптовалути.

– Можем ли да сринем доларовата стойност на тези виртуални валути, ако пожелаем? – запита го Принцепса.

– Да! Достъпът им до тях трябва да бъде поощряван, защото със самото си естество криптовалутите заплашват нашия банков световен ред.

– Благодаря ви, господин Дикси – любезно каза Принцепса. – Няма заявени други изказвания затова предлагам да преминем към точка втора... какви задачи ни предстоят. И тъй-като аз отговарям пред Форума за континента Америка докладвам, че наши американски учени клонираха човешки ембриони от парченца кожа и извлякоха от тях стволови клетки. Това откритие може да доведе до възможността да се създадат човешки тъкани които да се използват за лечение на редица болести. Методът може да се използва и за терапевтично клониране на починали, изчезнали или загинали хора. От получилите се индивидуализирани стволови клетки е възможно да се клонират успешно и бебета. Така можем да клониране и великия Майкъл Джексън... стига роднините му да пожелаят. По този начин можем да спечелим огромна сума пари от многото опечалени родители по света при убийства, катастрофи и болести. Според мен, не трябва да допуснем да има опит за човешко клониране от други учени, а само от нашите. Другата ни разработка е в областа на наномедицината. Базирана е на бионанотехнология и цели внедряване на нанотехнологични решения за изучаване и управление на биологични процеси и явления, чиято първа цел бе диагностициране на ракови заболявания. Нашият проект включва използването на миниатюрни наночастици... десетки пъти по-малки от едно червено кръвно телце за заразяването на хората с остър респираторен синдром COVID-19. Те се свързват с различни молекули, а те им "позволяват" да се свържат с клетките мишени. Целта ни е дистанционен контрол над действията на човека и над тялото му. При вкарване в организма на тези наночастици хората стават зависими от нас. Само с помощта на един компютър и една програма. Наночастиците са полимерни и се разграждат след един месец. Загиват, но вече са нанесли зададените от компютърната програма поражения. Ние използваме наночастици десетски пъти по-тънки от човешкия косъм и при производството на някои хранителни продукти. Например при хранителните добавки за спортистите. Поставяме ги в прясна храна, газирани напитки и в плодове и зеленчуци. Консуматорите ги гълтат без да знаят. Предлагам да инвестираме петстотин милиарда долара за развитие на откритията. Още веднъж, благодарение на нас, огромна част от света остава затворена и без никакви планове за отваряне на границите й. Следващата ни стъпка е превръщането на света в затвор и унищожаване на икономики. За да оцелеят със сигурност, хората трябва да напуснат градовете и да спрат да бъдат безкрайни потребители. Не трябва да допускаме това докато популацията на Земното кълбо не стане един милиард души. След като пуснахме COVID-19 и той предизвика икономически срив, тази година ще пуснем неговата мутация COVID-21. Той по-заразен десет пъти и три пъти по-труден за диагностициране. Ваксините който светът прилага не му действат на осемдесет процента. Ще видим дали една десета от хората ще умрат. Ако това не се случи заразяваме изкуствено хората с COVID-22. Не искам да влизам в подробности защото не съм лекар, но за него ваксина трудно ще се изобрети. Целта ни е редуциране на населението до една трета, една втора... и до един милиард накрая. Ваксината която съхраняваме за Ковид-22 , в лабораторията ни в Чили  ще се продава от само наши фирми. Прогнозираната печалба в сетовен мащаб ще бъде от порядъка но петдесет трилиона долари – каза Ричард Стоктъм.

– Както винаги, бяхте изчерпателен господин Стоктъм – взе думата седящият до него господин Самюъл Смит. – Сигурен ли сте, че ще стигне сумата от петстотин милиарда за тези проучвания?

– Напълно! – отвърна му той. – Ще подложа на гласуване предложението, като член, не като заинтересуван. Който е съгласен, моля да гласува.

  Петимата присъстващи в залата вдигнаха дясната си ръка във въздуха, а от високоговорителите се чуха шест отговора на английски език: „Съгласен”.

– Прието с мнозинство – одобри гласуването Принцепса. – Преминаваме към трета точка... откриване на процедура по приемането на господин Вези Бронксли за член на най-могъщото тайно общество на планетата Бретернити. Ще подложа на гласуване точката. Който е съгласен, моля да гласува!

  И петимата седящи в залата вдигнаха десните си ръце във въздуха, а от високоговорителите отново се чуха шест последователни отговора: „Съгласен”.

– Така си и мислех – усмихна се доволен от гласуването водещият. – Заслугите на фамилия Бронксли за просперитета на обществото ни и господството над човечеството са огромни. Мисля че този младеж има неизчерпаем потенциал, ще спазва нашия устав и нашата клетва „Готов съм да понеса всичко”.

– Кой ще му бъде наставник първите две години? – попита бретерът Дикси.

– И аз, имам питане – чу се гласът на Тито Симеоне, отговорникът за сигурноста на обществото. – Кой ще пази нашия символ и документален архив за следващите три години и ще отговаря с имуществото и честта си за него? Ако, пак се повтори ситуацията с Дейвид Бронксли. Предлагам за обсъждане и гласуване Форума да съхранява символа в лабораторията ни в Чили.

– Не съм съгласен с предложението, господин Симеоне! – рязко отвърна Стоктъм. – Когато... не един човек, а няколко знаят за диаманта и тайния ни писмен архив е въпрос на време да изтече информация. При съвременните технологии твърде лесно могат да бъдат откраднати. Толкова години успешно са били съхранявани от нашите членове.

– И аз, не съм съгласен с предложението – подкрепи думите на Принцепса бретерът Дикси. – Вярно, този път стана гаф, Тито, но нали символът ни е невредим и се пази от младежа.

– Господа, господа! Подлагам на гласуване предложението. Който е съгласен, моля да вдигне ръка – каза бретерът Стоктъм и проследи с поглед присъстващите.

  Никой не вдигна ръка освен бретерът Тито Симеоне, който защити предложението си. 

– Не виждам други вдигнати ръце... нито на мониторите – одобрително каза той. – Има ли въздържали се? Не. Предлагам да съхранява през следващите три години диаманта и нашия документален архив  господин Дикси. В Обединеното кралство мисля, че ще бъдат на сигурно място.

– Аз, се присъединявам към предложението – добави бретерът Смит.

– Аз, също! – се чу гласът от екрана и на бретерът Майкъл Стоун.

– Аз, също! – потвърди и холандецът Йохан Каас.

– Подлагам на гласуване предложението. Който е съгласен да вдигне ръка – каза Стоктъм.

  Всички присъстващи в залата вдигнаха ръце, а от високоговорителите се чуха и шест отговори – „аз съм съгласен”.

– Няма други въпроси от дневния ред. Закривам заседанието на Форума на най-могъщото икономическо общество на планетата Vires unitae agunt. Благодаря на всички!

  Принцепса се отпусна на облегалката на стола си доволно.

  Членовете на обществото, току-що, бяха гласували бюджет от петстотин милиарда долари на фирми контролирани от него.

  През цялото време, докато траеха изказванията на членовете на обществото, Вези Бронксли стоеше прав до бара и наблюдаваше мълчаливо.

 След като чу заключителните думи на Ричард Стоктъм, с който закри заседанието, той се обърна към изхода и излезе навън. Охранителите му Боби и Гарет го чакаха пред входа на Клубхаус и щом го видяха да излиза се приближиха.

  Вече се беше притъмнило.

  Вези усети глад и се запъти по макадамовата алея към спа-ресторанта на голф клуба.

„Ако ям с лъвовете заедно, това може да означава само две неща – си помисли той. – Аз съм лъв или ме угояват преди да ме изядат. Тези унищожители на ценности и хора нищо няма да занесат на оня свят и да искат. Стоктъм едва ли иска да носи нещо отвъд!? Една уста и едно дупе има. Но лакомото око е по-тежко от всичкото злато на света. За такива като него, и за другите също, манипулацията на хора и правителства с цел господство и пари е една дълга игра на голф... за да минава по-интересно времето им. Не ги интересува, че си играят с милиарди съдби на реални хора. Егото, властта и принципът "правя го, защото мога" са най-силни при тях. След като открия диаманта и им го дам, дали няма да изложа на опасност всички приятели и семейството си? Видях в залата на някой лицата и зная кои са. Ако не им играя по свирката, дали ще ме убият? Как да постъпя. Трябва да се видя в Ню Йорк отново с Ричард. Би било добре да изиграя една партия шах с него и да ми разкрие още от тайните на икономическо общество Бретернити. „Опознай противника си, за да го разкатаеш. Кой ли бе казал това?”.

   Бронксли се почеса по носа с палец и влезе в ресторанта.

***

                © Д. Сираков 2021 © Copyright                                                                     КРАЙ 4 ГЛАВА ИЗНУДВАНЕТО НА ВЕЗИ

 

© Сър Димитри Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??