Червеното лале в градината отвори очи от дългата зимна дрямка. Небето бе мрачно и тъжно. Сивотата погълна цветовете на пролетта. Бяла пелена се спусна над короните на дърветата. Малката праскова зъзнеше от сутрешния хлад. Изглеждаше тъжна и самотна в нежната си розова премяна. Врабчето трепереше на стряхата. Студът стисна сърчицето му в ледените си пръсти. Сънуваше топлото Лято с коси от злато, което идваше плахо на пръсти.
Горделивият нарцис сведе главица. Една малка пчеличка се бе скрила в цвета му. Оглеждаше се невярващо наоколо. Домът й бе до старата къща със сивите стени, която се извисяваше съвсем близо. Тя излезе да събере нектар и сега не знаеше как да се прибере вкъщи. Страхът скова нейното телце, което потръпваше от страх и самота. Крилцата й се намокриха от росата. Тя стоеше тук безпомощна и сама. Опитваше се да изсуши крилцата си с леко жужене, което се разнасяше наоколо.
Сгуши се в цвета на нарциса. Заспа и сънува майка си и своите приятелки в кошера. Усети уюта, който я б ...