Дом

            Червеното лале в градината отвори очи от дългата зимна дрямка. Небето бе мрачно и тъжно. Сивотата погълна цветовете на пролетта. Бяла пелена се спусна над короните на дърветата. Малката праскова зъзнеше от сутрешния хлад. Изглеждаше тъжна и самотна в нежната си розова премяна. Врабчето трепереше на стряхата. Студът стисна сърчицето му в ледените си пръсти. Сънуваше топлото Лято с коси от злато, което идваше плахо на пръсти.

             Горделивият нарцис сведе главица. Една малка пчеличка се бе скрила в цвета му. Оглеждаше се невярващо наоколо. Домът й бе до старата къща със сивите стени, която се извисяваше съвсем близо. Тя излезе да събере нектар и сега не знаеше как да се прибере вкъщи. Страхът скова нейното телце, което потръпваше от страх и самота. Крилцата й се намокриха от росата. Тя стоеше тук безпомощна и сама. Опитваше се да изсуши крилцата си с леко жужене, което се разнасяше наоколо.

             Сгуши се в цвета на нарциса. Заспа и сънува майка си и своите приятелки в кошера. Усети уюта, който я бе топлил през дългите зимни нощи. Там в тъмнината, тя никога не се почувства самотна. Бленуваше за дома си. Топлината се разля по нейното мъничко телце.

              Отвори очи. Топлото пролетно слънце бе изсушило земята. Наоколо се чуваше веселата глъчка на пчеличките. Един голям черен бръмбар прелетя съвсем близо. Поздрави малката си приятелка. Пчеличката се подаде плахо от цвета на нарциса. Размаха крилцата си и полетя. Прекоси градината и стигна до сивата къща. Сърчицето й се изпълни с топлина, когато видя своя дом. Почувства обичта на майка си. Бе се завърнала и радост изпълни мъничкото й сърце. Навън всичко отново ухаеше, а Пролетта докосваше нежно всяко цвете.