27 апр. 2025 г., 01:02

 Дом на злото 4

455 0 2

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

 

7. Роден да убива

 

Джунглата бе ловно поле, но и мястото, където се раждаше живот, създаден да даде началото на нов такъв, или да нахрани гладните, хищните и злите.

А той бе най-добрата комбинация от последните три, или щеше да стане такъв, ако оцелееше в следващите 20-ина години. Засега повече се криеше и бягаше, а видът му не можеше да уплаши почти никого - с изключение на дребосъците, служещи му за храна.

Зает с трудната задача да преживее и днешния ден, той обаче бе далеч от осъзнаването на тези факти.

Зъбите му се впиха в дребосъка с гореща кръв и главата му яростно го разтърси. Имаше нуждата от месото му, за да оцелее. Нищо друго не го интересуваше. 

Само тихото изшумоляване на тревата зад него го спаси - дори и не се обърна, просто изплю храната си и побягна, а няколкото сиво-зелени силуета се нахвърлиха на готовото ястие.

И този път успя да оцелее!

 

8. Все още жив

 

Далеч бе още от дните си на величие, но и онези, в които бе просто движеща се хапка, бяха останали в миналото. Все по-малко бяха противниците, жадни за плът, които се осмеляваха да погледнат на него, като на поредната жертва. А повечето от тревопасните гиганти дори и не го забелязваха дори, но той копнееше за месото им...

Натрупаният опит обаче, както и инстинктите му, го насочваха към жертвите, с които имаше шанс. А от тях имаше повече от достатъчно. 

Роден бе във време на разцвет и изобилие и нестихващата му жажда за кръв го водеше към мястото, за което бе създаден.

Но засега още имаше време дотогава - много месо трябваше да изяде, много кости да раздроби и много рани да понесе, докато 1 ден стигнеше до трона. 

А дотогава щеше да прави това, което най-добре умееше - да убива, да се храни, да расте, а когато трябва... и да бяга, за да спаси живота си...

 

19.04.2025.

___

Следва продължение. 

_____

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...