27 abr 2025, 1:02

 Дом на злото 4

448 0 2

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

 

7. Роден да убива

 

Джунглата бе ловно поле, но и мястото, където се раждаше живот, създаден да даде началото на нов такъв, или да нахрани гладните, хищните и злите.

А той бе най-добрата комбинация от последните три, или щеше да стане такъв, ако оцелееше в следващите 20-ина години. Засега повече се криеше и бягаше, а видът му не можеше да уплаши почти никого - с изключение на дребосъците, служещи му за храна.

Зает с трудната задача да преживее и днешния ден, той обаче бе далеч от осъзнаването на тези факти.

Зъбите му се впиха в дребосъка с гореща кръв и главата му яростно го разтърси. Имаше нуждата от месото му, за да оцелее. Нищо друго не го интересуваше. 

Само тихото изшумоляване на тревата зад него го спаси - дори и не се обърна, просто изплю храната си и побягна, а няколкото сиво-зелени силуета се нахвърлиха на готовото ястие.

И този път успя да оцелее!

 

8. Все още жив

 

Далеч бе още от дните си на величие, но и онези, в които бе просто движеща се хапка, бяха останали в миналото. Все по-малко бяха противниците, жадни за плът, които се осмеляваха да погледнат на него, като на поредната жертва. А повечето от тревопасните гиганти дори и не го забелязваха дори, но той копнееше за месото им...

Натрупаният опит обаче, както и инстинктите му, го насочваха към жертвите, с които имаше шанс. А от тях имаше повече от достатъчно. 

Роден бе във време на разцвет и изобилие и нестихващата му жажда за кръв го водеше към мястото, за което бе създаден.

Но засега още имаше време дотогава - много месо трябваше да изяде, много кости да раздроби и много рани да понесе, докато 1 ден стигнеше до трона. 

А дотогава щеше да прави това, което най-добре умееше - да убива, да се храни, да расте, а когато трябва... и да бяга, за да спаси живота си...

 

19.04.2025.

___

Следва продължение. 

_____

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...