7. Роден да убива
Джунглата бе ловно поле, но и мястото, където се раждаше живот, създаден да даде началото на нов такъв, или да нахрани гладните, хищните и злите.
А той бе най-добрата комбинация от последните три, или щеше да стане такъв, ако оцелееше в следващите 20-ина години. Засега повече се криеше и бягаше, а видът му не можеше да уплаши почти никого - с изключение на дребосъците, служещи му за храна.
Зает с трудната задача да преживее и днешния ден, той обаче бе далеч от осъзнаването на тези факти.
Зъбите му се впиха в дребосъка с гореща кръв и главата му яростно го разтърси. Имаше нуждата от месото му, за да оцелее. Нищо друго не го интересуваше.
Само тихото изшумоляване на тревата зад него го спаси - дори и не се обърна, просто изплю храната си и побягна, а няколкото сиво-зелени силуета се нахвърлиха на готовото ястие.
И този път успя да оцелее!
8. Все още жив
Далеч бе още от дните си на величие, но и онези, в които бе просто движеща се хапка, бяха останали в миналото. Все по- ...