11 мая 2025 г., 09:01

 Дом на злото 8

400 0 4

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

 

15. Омраза и смърт.

 

Към милиард и 200 милиона земни години деляха раждането му, от появата на човешките праотци, доколкото и раждане можеше да се нарече този процес, при който десетки късове материален мрак с размерите на мини планети, се откъснаха от общото цяло. Зовът на омразата бе единственият инстинкт, който го водеше. Страстта към унищожение бе единствената, която познаваше.

Убийството бе първата му и последна мисия!

Над 100 милиона години по-късно откри първата си цел. Положи нужните усилия и пое към зададените координати. Присъствието, което бе почувствал оскверняваше всичко, което бе то! Нямаше право да съществува! Нямаше право да съществува! Нямаше право да съществува!

И щеше да спре да то прави!

Омразата го водеше, предстоящото унищожение го насочваще, самото убийство щеше да е първият му оргазъм!...

 

16. Първата жертва. 

 

За него времето не съществуваше - имаше само цел и осъществяването й. И все пак, когато някостотин хиляди години по-късно вече бе на точното място, нещо подобно на нетърпение, бе завладяла същността му...

Емоции, извиващи тела, като змийски, бушуваха в леденото му тяло. Омразата се оказа по-силна от студеният интелект. 

Разбираше, че това е само пилеене на невъзтановими сили и ресурси, но нищо не можеше да го спре! 

Дори не се замисли къде и как - с такава мощ, стига да уцелеше (а това бе гарантирано) това бяха подробности, без значение...

Подобно на разделянето при амебите, около една трета от тялото му се откъсна и пое на самостоятелна мисия.

Целта бе ясна, а гнусно зелено-синият й диск, изпълваше с отвращение всеки негов атом.

Подобно извращение нямаше място в неговия свят!

След подобен сблъсък от планета, с такъв размер, не оставаше много - само градивните й елементи, фактически...

Отстранило грозния тумор, то продължи своя лов.

Знаеше, че заразата е проникнала навсякъде, а то бе скалпелът, за нейното отстраняване!

 

24.05.2025.

___

Следва продължение. 

_____

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, че следиш, Петре.
  • Подготвих са за големи страхотии... И все пак са страхотии де, особено '' Зовът на омразата бе единствения инстинкт, който го водеше ''... и това е достатъчно да чакам вледващите части.
  • Мерси, Миночка 🌹
  • Хареса ми написаното от теб, Георги! Представих си картината и неговото раждане. Поздрав!

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...