Дом на злото 8
Multi-part work to contents
15. Омраза и смърт.
Към милиард и 200 милиона земни години деляха раждането му, от появата на човешките праотци, доколкото и раждане можеше да се нарече този процес, при който десетки късове материален мрак с размерите на мини планети, се откъснаха от общото цяло. Зовът на омразата бе единственият инстинкт, който го водеше. Страстта към унищожение бе единствената, която познаваше.
Убийството бе първата му и последна мисия!
Над 100 милиона години по-късно откри първата си цел. Положи нужните усилия и пое към зададените координати. Присъствието, което бе почувствал оскверняваше всичко, което бе то! Нямаше право да съществува! Нямаше право да съществува! Нямаше право да съществува!
И щеше да спре да то прави!
Омразата го водеше, предстоящото унищожение го насочваще, самото убийство щеше да е първият му оргазъм!...
16. Първата жертва.
За него времето не съществуваше - имаше само цел и осъществяването й. И все пак, когато някостотин хиляди години по-късно вече бе на точното място, нещо подобно на нетърпение, бе завладяла същността му...
Емоции, извиващи тела, като змийски, бушуваха в леденото му тяло. Омразата се оказа по-силна от студеният интелект.
Разбираше, че това е само пилеене на невъзтановими сили и ресурси, но нищо не можеше да го спре!
Дори не се замисли къде и как - с такава мощ, стига да уцелеше (а това бе гарантирано) това бяха подробности, без значение...
Подобно на разделянето при амебите, около една трета от тялото му се откъсна и пое на самостоятелна мисия.
Целта бе ясна, а гнусно зелено-синият й диск, изпълваше с отвращение всеки негов атом.
Подобно извращение нямаше място в неговия свят!
След подобен сблъсък от планета, с такъв размер, не оставаше много - само градивните й елементи, фактически...
Отстранило грозния тумор, то продължи своя лов.
Знаеше, че заразата е проникнала навсякъде, а то бе скалпелът, за нейното отстраняване!
24.05.2025.
___
Следва продължение.
_____
© Георги Каменов All rights reserved.
