15. Омраза и смърт.
Към милиард и 200 милиона земни години деляха раждането му, от появата на човешките праотци, доколкото и раждане можеше да се нарече този процес, при който десетки късове материален мрак с размерите на мини планети, се откъснаха от общото цяло. Зовът на омразата бе единственият инстинкт, който го водеше. Страстта към унищожение бе единствената, която познаваше.
Убийството бе първата му и последна мисия!
Над 100 милиона години по-късно откри първата си цел. Положи нужните усилия и пое към зададените координати. Присъствието, което бе почувствал оскверняваше всичко, което бе то! Нямаше право да съществува! Нямаше право да съществува! Нямаше право да съществува!
И щеше да спре да то прави!
Омразата го водеше, предстоящото унищожение го насочваще, самото убийство щеше да е първият му оргазъм!...
16. Първата жертва.
За него времето не съществуваше - имаше само цел и осъществяването й. И все пак, когато някостотин хиляди години по-късно вече бе на точното място, нещо подо ...