Достоверни имена ... (Из От оня корен - горския ..., автобиографична повест, Плевен, 2023)

Преди години, угърчинците са живеели предимно по колибите си, не рядко дори през зимата. От родителите си зная, че децата ходели пеша на училище, изминавайки дълъг път. Трябвало е да учат, но и да помагат на семействата си в земеделието, скотовъдството... Татко ни разказваше, колко трудно са се придвижвали в дълбокия сняг от  колибата ни до селото и обратно - разстояние над седем км. ... Но, наследена от дедите хитринка помагала - топлила и засищала глада. А тъй вкусна и полезна е тиквата! Да, през зимата с парчета тиква, току-що опечени (и леко почернели) на огнището, под връшника и напъхани в пазвите, или по джобовете, по-лесно нашите близки са минавали пътя до училище... И от практичността на предците ни, от името на чудесния плод, за рода се лепнало, (вече май е забравено), благозвучното и малко смешно прозвище „тиквари” ...                                                                                                                                                    По подобен начин и родът на майка получил своеобразния прякор "кривондели" от нейния баща, участник в Първата Световна война ... Не толкова лесно той е изкарвал прехраната на своето многолюдно семейство. Понякога, дядо карал дърва чак на пазара в Плевен. Често обаче това май не са били дърва, а криви сиромашки вършини. И веднъж един селянин го попитал: " От къде ли са тези кривондели “? А моят дядо вече сам започнал да подпитва селяните, шеговито повтаряйки след тях: "На кого ли са тези кривондели “? ...                                                                                                     Преди ред поколения, един от прадедите ни по бащина линия, бил  горски ... „Пешият горски“ - вероятно е обикалял горите не на кон,                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   a пеша... И за благозвучие, буквата ''ш'' се превръща в ''ж'' - в нашето оригинално фамилно име Пежгорски… Слава Богу, живо все още!...                                                                                                                                   ...