Преди години, угърчинците са живеели предимно по колибите си, не рядко дори през зимата. От родителите си зная, че децата ходели пеша на училище, изминавайки дълъг път. Трябвало е да учат, но и да помагат на семействата си в земеделието, скотовъдството... Татко ни разказваше, колко трудно са се придвижвали в дълбокия сняг от колибата ни до селото и обратно - разстояние над седем км. ... Но, наследена от дедите хитринка помагала - топлила и засищала глада. А тъй вкусна и полезна е тиквата! Да, през зимата с парчета тиква, току-що опечени (и леко почернели) на огнището, под връшника и напъхани в пазвите, или по джобовете, по-лесно нашите близки са минавали пътя до училище... И от практичността на предците ни, от името на чудесния плод, за рода се лепнало, (вече май е забравено), благозвучното и малко смешно прозвище „тиквари” ... По подобен начин и родът на майка получил своеобразния прякор "кривондели" от нейния баща, участник в Първата Световна война ... Не толкова лесно той е изкарвал ...