Позата на моя живот! Да, така е... като да живееш в сянката на самия себе си... или поне на това, за което те мислят другитe...
   Сутрин е... всичко е все същото. Изправям се рязко, поемам дълбок дъх, сякаш са ме уболи с игла по петата.
    Вината се появява с първото премигване, защото аз не съм добрата измъчена героиня. Аз съм лошият герой в тази история... А тя е пропита от баналност.

26.03.2008
Препълнено заведение, алкохол, цигари и много, много силна музика. Живот,  който не съм вкусвала от адски много време. Бира в ръката ми, танцувам, опитвам да се впиша... все пак поредното емо. Някакъв ме бута, имала съм яка коса - пука ми. Още бира... Гергана танцува с някакво момче, секси е, даже ужасно много. Изглежда като мен, бас ловя, че слуша Enter Shikari  или  Avenged Sevenfold. Татойровки... секси е, но е без значение аз съм с друг. Петнайсет минути, навън сме... отиваме към друго място... той е там, заговаря ме, опитвам се да изглеждам сладка... глупаво е. Напомня ми на вокалиста но Blackout, но все пак е много секси.

16.05.2008
На кафе съм. Променила съм се. Пропуших, това не го очаквах. Отново пия бира, вече втората всъщност. Момчето от дискотеката било от класа на Гергана. Седи срещу мен... подстригал се е, по-секси е дори отпреди. Харесва ме, личи си, флиртува с мен, какво значение има, нали обичам друг. Но що за поглед, циничен е, присмива се на живота ми. Трябва ми още бира. Цигари и желанието, че искам да докосна устните му. Мразя се, обичам друг.

03.06.2008
Гергана има рожден ден. Боядисах си косата, гримирах се, искам да съм секси. Влизам вътре, непознати, него го няма. Изтръпвам , искам да го видя. Отворена врата, той е там. Боже, желая го. С черен потник е, има огромни ръце. Но аз съм с друг. Бира, цигари, водка... какво още... флиртът започва. Нямам сили да се преструвам. Шест сутринта, трябва да се измъкна от тук, да спя, да помисля.

02.08.2008
Адски къса пола, високите кецове, Emery - Whoa! man, Bloc party- the prayer, готова съм за излизане. Отново в Cosmo politan, още оглушаваща музика, вече съм загряла с няколко бири, той иска да пием текила, готово! Нямам представа с какво е облечен, но е без значение, искам го без дрехи. Толкова е близо до мен, танцуваме, вината пристига, обичам друг. "Искаш ли да излезем някой път само двамата?" - защо ми трябваше да си отварям устата?! Четири през нощта, в лоби бара сме, пия минерална вода, главата ми се вие. Той не спира да говори, със Гергана се спукваме от смях. Дали не би могло да се получи между нас?

07.08.2008
"Съжалявам. Обичам те, но не знам дали имам какво още да ти дам, искам почивка." Казах го, мразя се, вината е непоносима, той ме обича толкова много, мисля само за другия.

14.08.2008
"Нека бъдем заедно, каквото и да е, ще го преодолеем." Лъжа, знам, че мисля за друг, не мога да бъда сама, да го загубя, лъжа.

15.08.2008
Рисувам, The Red Jumpsuit Apparatus - Cat And Mouse, ще се разплача. На терасата, крия се, пуша, толкова е хубаво. Smile Empty Soul - Whit this knife, рисувам, имам урок в дванайсет и половина. Час по-късно, телефонът звъни, Гергана: "Идвай да пием кафе, той е в нас, ще го изпуснеш, хахаха!" Изтръпвам, хвърча, след десет минути вече съм в тях. Отново подстриган, все така секси. Флиртуваме, усеща се привличането. Той не е от стеснителните, казва си каквото месли, предизвиква ме, харесва ми. Трябва да вървя.

16.08.2008
"Не знам какво ми става, обичам те, но нещата не са същите, нека помисля." Още лъжи, мразя се. Отивам у Гергана, пуша, много. Тръгвам си, в къщи, бащата на компа, искам да поговоря с някой, кой? Плача, този път не можах да спра. Бащата влиза, преструвам се, мразя да ме гледат, че плача. Рисувам, но не мога, искам да крещя. Той дори не знае, че изпитвам нещо... забавно му е. "Не ми говори така, имам приятел"-"Знаеш, че не правим секс" - циничен. След часове, със Гергана съм, казва ми го: "Той каза, че ако е за повече от секс няма да се получи." Знаех го, но все пак боли... Казвам й: "Както и да е", но искам да крещя.

17.08.2008
"Обичам те, нека се опитаме да оправим нещата". Иска ми се да вярвам, че не лъжа. Той е още в главата ми, още го желая, опитвам се да забравя. Харесва ме, но не и това, което съм отвътре. Мисълта пари. Писа ми в skype, говорим си, сериозен разговор за живота, мразя го, сега знам че има и личност, която харесвам. Вероятно ме мисли за глупава, гадост. Трябва ми цигара.

19.08.2008
Пиша това. Идиотщина, силна музика в саята ми, заглушавам мислите. Няма да умра, рано е за смъртта да  е част от плановете ми. Чакам приятелка от чужбина, може да помогне, искам живот, страст, вълнение, концерт на Lostprophets! Рано е да се мре! Но боли, мразя се, мразя и него, искам до го видя, но обичам друг...

PS: Това е нещо като опровержение на The emo-girlq на Lady-Temptation, не че не ми харесва, но образът на тъжното и отчаяно емо на ръба на самоубийството, не ми допада. Това, че си чувствителен, не трябва да е причина да си мъртъв. Не смятах да напиша точно това, по-скаро нещо от сорта на: "Мъже да харесвам, колкото  и да съм чувствителна, но съм кораво копеле", но после се получи нещо като дневник на някакво заблудено момиче... Просто, откровено, вината в цялата и същност... Приемам всякакви критики... даже моля за тях. :)